Определение № 60385 от 09.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 508/2019 г.
ВКСIII гражданско отделение09.11.2021 г.докладчик Марио Първанов
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ молбата на „ЕМКЕЙ ИНВЕСТ“ЕООД, гр.София, подадена от пълномощника му адвокат Н. П., за поправяне на очевидна фактическа грешка в определение №99 от 01.03.2019 г. по гр. дело № 508/2019 г. на Върховния касационен съд на РБ, ІII г.о. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Мотиви
Производството е образувано по молба с вх. №65526 от 02.07.2021 г. на „ЕМКЕЙ ИНВЕСТ“ЕООД, гр.София, подадена от пълномощника му адвокат Н. П., с искане за поправяне на очевидна фактическа грешка в определение №99 от 01.03.2019 г. по гр. дело № 508/2019 г. на Върховния касационен съд на РБ, ІII г.о. Молителят е изложил твърдения, че е собственик на имота, по чиято партида е вписано подновяването на ипотеката, което обуславя правния му интерес да иска поправяне на очевидна фактическа грешка. Според молителя заличаването на ипотеката в случая е станало по силата на чл.179, ал.2, вр. с ал.1 ЗЗД със съдебно решение, поради което определение №99 от 01.03.2019 г. по гр. дело № 508/2019 г. на Върховния касационен съд е неправилно и трябва да бъде изменено по реда на чл.247 ГПК като се потвърди определение №3240 от 07.12.2018 г. по ч. гр.д. №2361/2018 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение за отказ №250 от 02.10.2018 г. на съдията по вписванията при Варненския районен съд за подновяване на договорна ипотека. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на молителя и данните по делото, намира следното: С мотивите на определение №99 от 01.03.2019 г. по гр. дело № 508/2019 г. на Върховния касационен съд на РБ, ІII г.о. е прието, че според ТР № 3/2018 от 17.03.2021 г. по тълк. дело № 3/2018 г. на ВКС, ОСГТК може да се впише наново ипотека съгласно чл.172, ал.2 ЗЗД, ако е изтекъл десетгодишният срок на вписването и тя вече е била заличена по реда на чл.22 от Правилника за вписванията. Ето защо, обжалваното въззивно определение трябва да бъде отменено и делото следва да се върне на съдията по вписванията за вписване в книгите по вписванията при ВРС подновяване договорна ипотека по заявление вх. рег. №27063/07.10.2018 г. С диспозитива на същото определение е допуснато касационно обжалване на въззивно определение №3240 от 07.12.2018 г. по ч. гр.д. №2361/2018 г. на Варненския окръжен съд. Отменено е въззивно определение №3240 от 07.12.2018 г. по ч. гр.д. №2361/2018 г. на Варненския окръжен съд. Делото е върнато на съдията по вписванията при Варненския районен съд за вписване в книгите по вписванията при ВРС подновяване договорна ипотека по заявление вх. рег. №27063/07.10.2018 г. Оттук следва, че няма основание за поправяне на очевидна фактическа грешка, защото липсва несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в определението. Фактически невярно е и твърдението на молителя, че заличаването на ипотеката в случая е станало по силата на чл.179, ал.2, вр. с ал.1 ЗЗД със съдебно решение. Това е така, защото не са изложени твърдения, нито са представени доказателства за влязло в сила съдебно решение по предявен отрицателен установителен иск, че ипотеката е погасена. По принцип след като ипотеката е погасена, то трябва да бъде заличено вписването и. Според разпоредбите на чл.179, ал.1 ЗЗД и чл.19, ал.1 ПВ вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма или въз основа на влязло в законна сила съдебно решение. Оттук следва, че във всички случаи, когато кредиторът отказва да даде съгласие за заличаване на ипотеката, въпреки че обезпеченото с нея задължение е изпълнено, може да бъде предявен отрицателен установителен иск, че ипотеката е погасена. В този случай заличаването на вписването става въз основана влязлото в сила съдебно решение, с което се постановява това заличаване. Ето защо молбата за поправка на очевидна фактическа грешка трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
Цитирани разпоредби
6- чл. 247 ГПК
- чл. 172, ал. 2 ЗЗД
- чл. 179, ал. 1 ЗЗД
- чл. 19, ал. 1 ПВ
- чл. 179, ал. 2
- чл. 22