Определение № 2194 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2751/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба от Б. П. Д., подадена чрез неговия пълномощник адв. Н. Р., за отмяна на влязлото в сила решение № 20223076 от 16.12.2021 г. по гр.д. №10071/2019 г. по описа на Софийски районен съд. С него е уважен предявен против молителя иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот - апартамент № ....., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..... по КККР на [населено място], с административен адрес на имота [населено място],[жк], [жилищен адрес]00. Молителят се позовава на основанията за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1, 2, 5 и 6 ГПК. Поддържа, че е узнал за постановеното решение на 08.11.2022 г., когато срещу него е извършен въвод в имота и е отстранен от владението му. В подадения писмен отговор на молбата за отмяна ответната страна Д. Арсенов М. изразява чрез своя пълномощник адв. Цв. П. становище, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: При извършената проверка настоящият състав намира, че молбата за отмяна е процесуално допустима на основанията по чл. 303, ал.1, т.1, 5 и 6 ГПК. Същата е подадена в тримесечния срок по чл. 305, ал.1, т. 1, считано от датата, на която молителят се е снабдил с представените писмени доказателства, съответно - в срока по чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК от узнаване на решението. В молбата за отмяна са изложени конкретни обстоятелства, с които молителят обосновава наличието на тези основания, и са представени писмените доказателства, за които се твърди да са от значение за изхода на делото. Дали тези доказателства са новооткрити по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК е въпрос по същество, по който съдът ще вземе становище с решението си. В този смисъл молбата за отмяна в тази част формално отговаря на изискванията на чл. 306, ал.1 във вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК и следва да се допусне до разглеждане по същество. Молбата за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.2 ГПК е процесуално недопустима и в тази част следва да се остави без разглеждане. Това основание изисква по надлежния съдебен ред да е установена неистинност на документ, на свидетелски показания или заключение на вещо лице, които да са обусловили изхода на спора, или по надлежния съдебен ред да е установено престъпно действие на страна, представител на страната, член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Няма колебания в съдебната практика и в правната теория, че „надлежният съдебен ред“ по смисъла на чл. 303, ал.1, т.2 ГПК е влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено поради някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 НПК, или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал.1,т. т. 2 НПК и чл. 26 НПК, съответно - влязло в сила решение по чл. 124, ал.4 ГПК за установяване неистинност на документ. Молителят не твърди и не представя писмени доказателства за надлежно установяване на обстоятелствата, релевантни към основанието по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК, поради което в тази част молбата за отмяна не отговаря на изискванията на чл. 306, ал.1 ГПК и следва да бъде оставена без разглеждане. В този смисъл са разясненията, дадени в т.10 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от гореизложеното съдът