Решение № 80 от 3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5554/2013 г.

Решение № 80 от 3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5554/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Разглежда се касационна жалба на П. В. К. с пълномощник адв. Г. Г. от САК срещу решение № 125 от 6.03.2013 г. допълнено с решение № 1020 от 18.04.2013 г. по гр. дело № 1349/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което в обжалваната част е обезсилено решение от 2.04.2012 по гр. д. № 1135/2009 на Старозагорски окръжен съд, постановено по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане в следствие на извършена на 9.02.2012 г. в ответното болнично заведение хирургическа операция. В. съд е обезсилил решението на Старозагорски окръжен съд като недопустимо, основано на нови твърдения по фактите относно действията на медицинските лица при ответната болница, нанесли вредата при извършването на операцията и делото е върнато за повторно разглеждане на първа инстанция Оплакването на касаторката е за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд е счел, че уточнението по съдържанието на един израз в обстоятелствената част на исковата молба представлява изменение на основанието на иска по чл. 214 ГПК, заявено след първо заседание. Относно вида увреждащо действие ищцата не разполага със специални знания, поради това още в исковата молба е поискано допускане на съдбно-медицинска експертиза. Въпросът относно вида увреждащо действие при хирургическата манипулация, е въпрос по същество, той не може да бъде изяснен с депозирането на исковата молба. В отговор ответникът по касационната жалба МБАЛ Проф. д-р [фирма] я оспорва. Твърдението в исковата молба е за "срязване на нервите на гласните струни" от лекарския екип и безспорно ищцата е променила своя иск, щом вече не твърди това, а претендира увреждане на тези нерви чрез прекъсване, прегъване, необезопасяване по време на операцията и пр. чрез уточнения в допълнителна молба, депозирана след като пределно допустимият момент за въвеждане на нови твърдения в процеса е вече изтекъл. Изтъква се, че въззивното решение е правилно и законосъобразно, претендират се разноски. С определение № 23 от 8.01.2014 г. на III г. о на ВКС до разглеждане е допусната настоящата касационна жалба при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по въпроса кои факти са основание на иска и че не всяко уточнение по фактическите твърдения представлява изменение по смисъла на чл. 214 ГПК. В случая се касае за вида на увреждащото действие при извършена операция от лекарски екип, за което е търсена отговорност от здравно заведение и въпросът е разрешен от Пловдивски апелативен съд в противоречие с изведени в задължителната практика на ВС на РБ и ВКС указания по въпроси от служебна компетентност. В установената практика на ВКС, вкл. решение № 45/2010 г. по гр. д. 516/2009 г. II г. о на ВКС, реш. № 454 от 2010 г. по гр. д № 195/2010 г. IV г. о на ВКС е посочено, че основание на иска представляват фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право, чиято защита търси. При търсена отговорност за увреждащо действие на екип от лекари при извършване на хирургическа операция, основанието на иска не се извежда от буквалното съдържание на употребените в исковата молба изрази, с които увреденият квалифицира действията на медицинските лица, засегнали увреждащо при операцията съседен вътрешен орган, или квалифицира въздействието им върху своето здраве. Ищецът, ако твърди да е пострадал от лекарска грешка, не е длъжен да означава изложените с иска обстоятелства нито с езика на закона, за да имат те значението на фактически състав, нито с езика на медицината, за да бъдат те годно въведени като спорен предмет с оглед защитата на ответника. Допълнително уточнение на ищеца, че не се ангажира с твърдение за точния вид неправилни медицински манипулации, а това е доказателствен въпрос за причинно-следствена връзка при необходимост от специални медицински знания, не са основание за прилагане на ограниченията при въвеждане на нови обстоятелства. Пояснения относно смисъла, който имат употребени в исковата молба изрази при изложението на фактическата обстановка по спора и че от фактическа страна под "срязани нерви на гласните връзки" следва да се разбира и друг вид засягане "също прегъване или някаква друга травма" ищецът може да направи и предвид постъпилия отговор на исковата молба, ако фактическите му твърдения се възприемат неточно, или превратно. В този случай не се касае за въвеждане на нови обстоятелства, на които искът се основава. Пловдивски апелативен съд се е отклонил и от практиката на ВКС, формирана и в решения № 439/2010 г. по гр. д. № 476/2009 IV г. о., реш. № 226/11 по гр. д № 1470/2010 г. III г. о, реш. по гр. д № 155 от 2012 III г. о, реш. № 124 от 24.03.2011 г. по гр. д. № 882/2010 г. IV г. о, реш. 398/2010 г. по гр. д. № 738/2009 г. на IV г. о, реш. № 249 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на IV г. о., реш № 329/2011 г. по гр. д. № 1789/2010 г. III г. о по въпроса на кои обстоятелства се основава иска, как предявяването им определя границите на спорния предмет и каква е компетентността на въззивната инстанция, когато следи за допустимостта на обжалвани решения, която практика по реда на чл. 290 ГПК настоящият състав на ВКС III г. о намира за правилна и съответна на насоките дадени на съдилищата в т. 9 от ППВС № 1 от 10.11.1985 г. и ТР № 1/4.01.2001 г. ОСГК на ВКС. По касационната жалба. В. съд е постановил неправилно решение, основавайки изводите си за недопустимост на първоинстанционното решение поради въведени в процеса нови факти по основанието на иска, преклудирани от срока на първото проведено съдебно заседание. Касационната жалба е основателна в основния си довод, за съществено процесуално нарушение при постановяване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане в отменената част с указания, които не съответстват на закона и спорния предмет на делото. Обезсилено е допустимо постановено решение, произнесено по спорния предмет без да е бил нарушен чл. 214 ГПК, нито е било присъдено нещо различно от исканото. Ответната болница се е защитавала по фактическите твърдения на ищцата с процесуални възражения и превратното тълкуване на исковата молба във връзка със спорния предмет. Първостепенният съд, съответно на съдържанието на исковата молба, а не на изолирани изрази в нея, е възприел изложеното от ищцата относно конкретната неправилна медицинска манипулация при операцията, което не се изчерпва с твърдение за буквално "срязване" на гласовите нерви. Ответникът в отговора е възприел защитната теза, че ако при операцията е имало "срязване", то клиничната картина щеше да е друга. Становището на ответника по фактите е дало основание на ищцата в съдебно заседание, в присъствие на представител на ответната страна, да поясни "това, което твърди" и на което основава иска си: прекъсване, не задължително спазване, може да се дължи на прегъване или всякаква друга травма на гласовите нерви, поради непредприемане на достатъчно предпазни мерки от опериращия лекар. Постъпилата след съдебното заседание писмена молба на ищцата е съдържала както формулираната задача по допуснатата медицинска експертиза, така и допълнителен коментар по фактите в същия смисъл, че твърденията по иска не се изразяват и не следва да се разбират като буквално срязване. Постъпването на тази молба след проведеното първо съдебно заседание е ползвало ответника в тезата му, че с нея ищцата се опитва да промени предмета на делото, да въвежда нова фактическа обстановка. Същата молба е предпоставила и оплакването във въззивната жалба, че постановеното решение е недопустимо. Като е приел за основателни подобни доводи, въззивният съд неправилно е обезсилил допустимо постановеното решение на първоинстанционния съд. Обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на П. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.