Решение № 3492 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7799/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, срещу решение № 6134 от 26.06.2025 г. по адм. дело № 1334/2024 г. на Административен съд – Хасково. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при неизяснена фактическа обстановка, неправилно интерпретиране на доказателствения материал, довели до неправилни правни изводи за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо. Прави искане да се отмени първоинстанционното решение и се реши спорът по същество като се отхвърли първоначалната жалба срещу оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции, като при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение за ответната страна. Ответникът по касационната жалба – В. К. К., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му, поради което иска да се остави в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АС – Хасково е отменил Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/5013 от 14.11.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта на постановените намаления по искане за подпомагане по СЕПП – 3277,26 лв., по мярка 12/Натура 2000 – 1806,14 лв., по СПК – 89,41 лв., по ЗДП – 823,14 лв. и по Подмярка 13.3/НРЗ – 1900,14 лв. и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с дадените указания от съда. За да постанови обжалвания резултат, съдът правилно е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, но не са изложени конкретни основания за намаленията и по отношение на кои площи е счетено, че са недопустими за подпомагане или не са стопанисвани. Констатираната липса на мотиви в акта, съдът обосновано е намерил, че не може да бъде санирана с представеното в хода на съдебното производство становище от административния орган. Правилни са също изводите на съда за несъответствия между площите, заявени за подпомагане и посочени като декларирани и наддекларирани при административните проверки, което от своя страна се отразява при изчисляване на наложените намаления и административни санкции. При тези съображения, които почиват на данните по делото, съдът е достигнал до правилно заключение, че обжалваният акт страда от порока по чл. 146, т. 2 АПК, поради което следва да се отмени в обжалваната част и се изпрати административната преписка за ново разглеждане от административния орган. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че обжалваното решение е вътрешно противоречиво, т. к. от една страна съдът е изяснил на какво се дължи разликата в декларираната площ по заявление и приетата за допустима за оторизация, както и основанията за намаления, а от друга страна е приел, че актът е немотивиран и отменил същия. Съдът е положил необходимите процесуални усилия да изясни спора от фактическа и правна страна като е уважил доказателствените искания на страните. Назначил е и е приел съдебно-агрономическа експертиза и е събрал исканите писмени доказателства и снимков материал за състоянието на обсъжданите земеделски парцели към датата на извършената проверка на място. В представеното становище от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ са изброени в табличен вид земеделските парцели с детайлна информация за установените несъответствия по заявените схеми и мерки за директни плащания за кампания 2022 от земеделския производител, придружени с пояснения за извършените изчисления по всяка от схемите и мерките. Тези фактически обстоятелства не са намерили място в обжалваното уведомително писмо. Относно фактическите основания за отказ, същите могат да бъдат извлечени от данните в доклада за проверка на място и експертното заключение, но такива липсват в обжалвания акт, както и не са посочени съответстващите им правните хипотези по Наредба № 2 от 26.03.2018 г., представляващи правно основание за отказ за подпомагане поради недопустимост на площите. Доводите, свързани с формата на издаване на уведомителното писмо – в табличен вид, с пояснения към колоните и редовете на съответната таблица, не препятстват административния орган да изпълни задължението си да мотивира фактически и правно акта си, както трайно и последователно приема Върховният административен съд в практиката си. В случая това изискване не е изпълнено от административния орган, поради което съдът правилно е отменил обжалваното уведомително писмо. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане за присъждане на разноски от касационния ответник, ДФ „Земеделие“ следва да заплати на В. К. К. направените деловодни разноски в размер на 562,42 евро (1100лв.) за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Възражението за прекомерност е неоснователно и немотивирано, а заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер, близък до минималния, предвиден в Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, съобразен е с фактическата и правна сложност на делото и изпълненият обем правна работа. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,