Решение № 7773 от 26.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9654/2014 г.

Решение № 7773 от 26.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9654/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Универсал Ж" ЕООД, гр. Видин срещу Решение № 281 от 20.06.2014 г. по адм. дело № 384/2014 г. по описа на Административен съд Велико Търново, 5 състав. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 051200282/4.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 395/25.07.2012 г. на дирекция "ОДОП" - Велико Търново, в частта му относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 11 366.60 лева за данъчен период месец 06.2011 г. и начислените лихви за забава. В касационната жалба се поддържат твърдения, че решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва като неправилен изводът на АС ВТ за наличие на сонование за определяне на ДО по реда на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Счита, че необосновано и при неправилно прилагане на материалния закон първоинстанционният съд е отказал право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Павел Комерс" ЕООД за данъчен период м. 06.2011 г. Иска отмяната на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в посочената част. Претендира присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. Яна Георгиева изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АСВТ се е развило в изпълнение на указанията, дадени с Решение № 6759 от 20.05.2014 г. по адм. дело № 12256/2013 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение. Предмет на съдебен контрол пред АСВТ е бил РА № 051200282/4.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 395/25.07.2012 г. на дирекция "ОДОП" - Велико Търново, в частта му относно отказаното на "Универсал Ж" ЕООД право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 11 366.60 лева за данъчен период месец 06.2011 г. ведно с начислените лихви за забава. В хода на ревизията е констатирано, че като издател на фактурите е вписан "Павел Комерс" ЕООД и същите са с предмет - арматура. Доставчикът не е открит на декларирания адрес за кореспонденция и връчването на ИПДПОЗЛ е извършено по реда на чл. 32 от ДОПК. Установено, че след проверка в информационната система на НАП София, офис "Център" доставчикът е подал СД и дневник за продажби за м. 06.2011 г., в който е декларирал, че процесните 4 бр. фактури с получател "Универсал Ж" ЕООД са анулирани. При тези фактически данни от ДЗЛ са изискани първични счетоводни документи, доказателства за разходни норми за влагане на материалите в икономическата дейност на ДЗЛ, представляваща строителство, документи за транспорт, свидетелства за регистрация на ЕКАФП, касови книги, РКО, банкови документи, ОВ, счетоводни регистри за основните групи от сметкоплана си, аналитична отчетност на сметките, по които се водят материалите и продукцията му, аналитичността на операционната му сметка, по която се водят разходите за дейността му, инвентаризационни протоколи, сравнителни ведомости и др., свързани с процесните доставки. Ревизираното лице е представило само част от изисканите счетоводни документи. Не са представени доказателства за приемане на процесните стоки, копия на договори и търговска кореспонденция, доказателства за ресурсна обезпеченост, за реално извършен транспорт и товаро-разтоварни и др. документи, свързани с реалността на доставките. С РА е определена основата за облагане по ЗДДС по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК с оглед наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. За да отхвърли жалбата на "Универсал Ж" ЕООД срещу РА в посочената му част, АСВТ е изложил съображения за наличието на основание по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК за развилото се ревизионно производство. От страна на решаващия съд са описани процесуалните действия, предприети от приходните органи и са анализирани счетоводните документи, ангажирани от ревизираното лице по време на ревизията. Едновременно с това са обсъдени и дадените от св. Станчо Матеев свидетелски показания. Формиран е изводът за материална законосъобразност на РА в частта относно отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от "Павел Комерс" ЕООД поради липсата на документи, установяващи действителното осъществяване на процесните доставки. Като допълнителен аргумент съдът е изтъкнал и факта на анулиране на фактурите от доставчика, без да е спазена нормата на чл. 116, ал. 4 от ЗДДС. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдяните от касатора основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Правилно АСВТ е приел, че след като от "Павел Комерс" ЕООД не са представени изисканите документи, които са от съществено значение за установяване на правото на приспадане на данъчен кредит за ревизираното лице, то действително реалността на доставките по спорните фактури не е доказана. По категоричен начин е установено, че при извършената проверка в информационната система на НАП София, офис Център доставчикът е декларирал анулирането на описаните 4 бр. фактури с получател "Универсал Ж" ЕООД. От ревизираното дружество не са представени документи, които да оборват извода за липса на реално осъществени доставки на стоки по процесните фактури въпреки връченото ИПДПОЗЛ. Представени са само извлечения от счетоводни документи, като няма ангажирани документи за приемо-предаване на стоките, за извършване на транспорт на същите и др. доказателства. Правилно АСВТ е приел за законосъобразна констатацията на приходните органи за наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. Обосновано първоинстанционният съд е приел реализирането на втората хипотеза по цитираната норма, която се потвърждава от представените / по-скоро от непредставените/ от ДЗЛ счетоводни и други доказателства. Съгласно чл. 123, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано лице води подробна счетоводна отчетност, която е достатъчна за установяване на задълженията му по този закон от органите по приходите. В случая ревизираният субект не е представил нито оборотни ведомости за месечните си обороти по съответните счетоводни сметки, нито аналитичност на материалните си сметки, по които се отчитат вложените в производството материали и себестойността на неговата продукция (строителство на отделни обекти), нито аналитичност на сметките, по които операционно са начислявани разходите, свързани именно с посочената дейност. Следователно, счетоводната му отчетност не дава достоверна информация за действителната себестойност на продукцията, за действително вложените в нея материали, и за разходите за тези материали, въплъщаващи меродавната себестойност, като оттам не е възможна достоверна съпоставка на тази себестойност с цените по нотариалните актове и фактурите, които са получени в резултата на отчуждаването на тази продукция (строителство на отделни обекти). Правилно съдът е отчел, че синтетичните записвания по разходната сметка 611 не могат да се приемат за обосновани и отнасянето им към резултативната сметка не би могло да се счете за меродавно и оттам не може да се счита за достоверен и финансовия резултат за съответната година. Този извод се потвърждава и от липсата на доказателства, които да обосновават изписването на конкретни количества материали за формирането на конкретни себестойности на конкретните обекти (с оглед на различните им етапи на строителна завършеност), изграждани и впоследствие продавани на трети лица. Не са правени и задължителните по смисъла на чл. 22 от ЗСч инвентаризации, включително и на активите. Това очертава наличието на хипотезата чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Така формираният извод от приходните органи, възприет като правилен от АСВТ не е оборен от ревизираното лице в рамките на съдебното производство. Пред първоинстанционния съд не е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, при която вещото лице да провери счетоводството на ДЗЛ и да отговори на въпроса дали същото е редовно водено, как са осчетоводени процесните доставки, какви счетоводни записвания са извършени, налице ли са счетоводни данни за заприходяване на процесните стоки и др. Обосновано решаващият съд е заключил, че няма ангажирани доказателства за действителното извършване на процесните доставки, като показанията на св. Матеев не допринасят за изясняване на механизма на осъществяването им и не установяват факта на приемане - предаване на стоките от доставчика на ревизираното лице. Касационната инстанция споделя приетото от АСВТ, че неоткриването на доставчика на адреса за кореспонденция не съставлява достатъчно основание за формиране на отказ на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставките. По делото не са налице достатъчно доказателства, че спорните доставки са действително осъществени от "Павел Комерс" ЕООД спрямо "Универсал Ж" ЕООД. Правилно е отчетено обстоятелството за анулиране на фактурите от самия доставчик в същия данъчен период, което съставлява допълнителен аргумент за липса на основание за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по спорните доставки. По така изложените съображения, като е достигнал до извода за материална законосъобразност на РА в посочената му част, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация не се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като с първоинстанционното решение е присъдено такова в пълен размер /за първата и за касационната инстанция/ съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение