Определение № 2362 от 10.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1592/2025 г.
ВАСШесто отделение10.03.2025 г.докладчик Десислава Стоева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №11238 от 19.12.2024 г., постановено по адм.д.№2765/2024 г. на Административен съд- Пловдив. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ
Мотиви
Производството e по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на директора на ТП на НОИ- Пловдив срещу Определение №11238 от 19.12.2024 г., постановено по адм.д.№2765/2024 г. на Административен съд- Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата, подадена от В. В. С. против писмо, изх.№2113-15-698#29/22.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ- Пловдив, производството по първоинстанционното дело е прекратено и жалбата е върната /изпратена по подведомственост на ръководителя на ТП на НОИ- Пловдив за предприемане на необходимите действия съобразно мотивите на съдебното определение. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, като иска се неговата отмяна и делото да бъде изпратено на Административен съд- Пловдив. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от орган, който е легитимиран да обжалва. За разлика от административното производство, в съдебното производство административният орган, издал оспорения акт, е надлежна страна с оглед на изричната разпоредба на чл. 153, ал. 1 АПК и притежава процесуална легитимация, поради което жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд- Пловдив е образувано по препратена от директора на ТП на НОИ- Пловдив жалба, предявена от В. В. С. против писмо, изх.№2113-15-698#29/22.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ- Пловдив по производство по заявление с вх.№2113-15-698 от 20.02.2019 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. С.. Жалбоподателят е формирал петитум, в който посочва, че обжалва като незаконосъобразен отказът за възобновяване на производството по заявление с вх.№2113-15-698 от 20.02.2019 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и моли ръководителя на ТП на НОИ- Пловдив да се произнесе с административен акт, по силата на който да бъде възобновено производството /административното/. За да постанови обжалваното определение, съдът е констатирал, че липсва валидно сезиране на съда с жалба срещу административен акт. Депозираната от В. С. „жалба“ не е адресирана до съда, липсва петитум за упражняване на съдебен контрол за законосъобразност, като дори и посоченото правно основание- чл.117, ал.1, т.6 КСО, вр. с чл.98, ал.2 КСО изключва изцяло възможността жалба с такъв предмет да бъде разгледана от съда. Оспореното определение е правилно. Подадената жалба, с която е бил сезиран Административен съд- Пловдив е недопустима. За да предизвика своя деволутивен ефект, т.е. да ангажира съда да се произнесе по законосъобразността на един административен акт, всяка сезираща го жалба следва да притежава определени реквизити. Жалбата следва да се подаде в писмена форма до съда чрез административния орган, издал оспорения акт; жалбата следва да съдържа името и адреса на жалбоподателя, акта, който се обжалва, органа, който го е издал; оплакването на жалбоподателя и неговото искане. В конкретния случай подадената „жалба“ до ръководителя на ТП на НОИ- Пловдив с вх. № 1013-15-524/02.12.2024 г. няма характера на жалба, годна да сезира съда. Тя не е адресирана до съда, а до директора на ТП на НОИ- Пловдив. Същата не посочва пороци на административен акт, не съдържа конкретно оплакване, нито конкретно искане на В. С. по отношение на издаден административен акт, а искане да се издаде административен акт, по силата на който да бъде възобновено административното производство. Поради това липсва годен за оспорване административен акт и така подадената „жалба“ не подлежи на разглеждане по реда на съдебния контрол за законосъобразност на административни актове. По изложените съображения частната жалба, по която е образувано настоящото дело, се явява неоснователна, а атакуваното с нея определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,