Решение № 741 от 23.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10397/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на Кмета на район Красно село, Столична община, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Г. Каменова, срещу решение № 25221/24.07.2025 г., постановено по адм. дело № 5503/2025 г. по описа на Административен съд София-град. Изложени са съображения за неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение, постановено при нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени оспореното решение и да се потвърди административния акт. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът по касационната жалба – З. П. В., чрез пълномощник адвокат Л. Коларова оспорва жалбата и намира решението за законосъобразно постановено. Моли да бъде потвърдено. Претендира за направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София град е Заповед № РКС25-РД09-148/24.03.2025 г. на кмета на район „Красно село“, Столична община, с която, на основание чл. 46, ал. 1, т. 5, абзац първи от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 46, ал. 5 и ал. 6 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община (НУОПЧТСО), Заповед № СОА24-РД09-2015/07.02.2024 г. на кмета на Столична община и във връзка с КП № 0006660/18.12.2024 г. на комисията, назначена със Заповед № РКС24-РД91-93/03.07.2024 г. на кмета на район „Красно село“, Столична община, е наредено да се премести принудително на площадките за временно съхраняване на ИУМПС лек автомобил, марка „Рено“ с рег. № [рег. номер], паркирано върху терен общинска и/или държавна собственост, за сметка на собственика З. П. В.. Съдът е отменил обжалваната заповед, като е приел допуснати процесуални нарушения при издаването и. Според мотивите на съдебното решение, административния орган не е положил необходимите усилия да изясни фактите по случая и да събере доказателства за собствеността върху лек автомобил „Рено“ с рег. № [рег. номер]. От представената от СДВР справка било видно, че като собственик на автомобила е посочен и Д. И.. Не ставало ясно защо адм. орган не е уведомил последният за издадения КП и даденото предписание. Видно от постоянния адрес на жалбоподателя, на основание чл. 36 АПК, административния орган е можел да изиска и допълнителни данни от „Местни данъци и такси“ - район „Овча Купел“ – СО за собствеността върху процесния автомобил, което не било сторено. Процесната заповед била издадена в противоречие с чл. 35 АПК при неизяснена фактическа обстановка относно адресата на задължението за преместване на ИУМПС. Нарушени били основни принципи на административното производство, установени в чл. 7 и в чл. 9, ал. 2 АПК- принципът на истинност и принципът на служебното начало. Визираните нарушения на процедурата били съществени, доколкото непосредствено засягали правилността на извода на административния орган за кое лице възниква задължението за преместване на ИУМПС и следва да е адресат на заповедта за принудително преместване на автомобила. Касационната инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд, поради което приема решението за правилно постановено. Видно от приложената административна преписка, в резултат на извършена на 18.12.2024 г. проверка от специално назначена от кмета на район „Красно село“, Столична община комисия е съставен констативен протокол (КП) № 0006660 за техническото състояние на излязло от употреба МПС (ИУМПС) – лек автомобил, марка „Рено“ с рег. № [рег. номер], черен на цвят. В протокола комисията е отразила техническото състояние на лек автомобил марка „Рено“ с рег. № [рег. номер] по външен оглед, като e констатирала, че автомобилът притежава всички необходими системи, компоненти и части, a състоянието на купето е определено като задоволително. Във връзка с проверката е изискана справка от СДВР, в която е посочено, че МПС с рег. № [рег. номер] е регистрирано на З. П. В., а като предстоящ собственик е посочен Д. И.. С уведомление рег. № РКС25-ГР94-111 от 17.01.2025 г. на кмета на район „Красно село“, Столична община до З. П. В. е указано, че лек автомобил, марка „Рено“ с рег. № [рег. номер], е заведен като ИУМПС, залепен е стикер - предписание и е съставен КП № 0006660/18.12.2024 г. Указано е още, че с поставянето на стикера - предписание започва да тече тримесечен срок за доброволно премахване на МПС, като при неизпълнение в срок ще бъде издадена заповед за принудително преместване на ИУМПС. По административната преписка липсват данни това писмо да е връчено на адресата. По преписката е представено известие за доставяне за връчване на писмото ГР94-112 от 17.01.2025 г. на Л. Коларова - връчено на 03.02.2025 г.. С жалбата е представен договор за покупко-продажба на МПС от 06.04.2022 г., с нотариална заверка на подписите на 12.04.2022 г., с който З. П. В. е прехвърлил собствеността върху лек автомобил „Рено“ „Меган“ с рег. № [рег. номер] на Д. И.. Правилни са изводите на съда за недоказаност и необоснованост на административния акт. Съгласно чл.144 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП Собствеността на регистрирани моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните. В този смисъл със сключването на договора за покупко-продажба на МПС от 06.04.2022 г. и нотариалната заверка на подписите на 12.04.2022 г., собствеността върху процесното МПС е преминала върху Д. И.. Задълженията по чл.44 и чл.46 ал.5 от НУОПЧТСО са вменени именно на собственика на ИУМПС, поради което неговото установяване е от съществено значение за правилността на издадения административен акт по чл.46 ал.5 от НУОПЧТСО. В тази връзка законосъобразни са изводите на съда относно липса на активност от страна на административния орган за установяване на действителния собственика на процесното МПС, независимо от получените данни от СДВР за евентуален бъдещ собственик, което е следвало да насочи касатора към неизяснена собственост на процесния автомобил. Такива данни е могло да бъдат изискани и от ответника по касацията, в случай, че същия е бил надлежно уведомен за започналата процедура. В този аспект, правилно първоинстанционният съд е приел, че са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила в производството по издаване на оспорената заповед. Тези нарушения са съществени, тъй като в случай, че горепосочения договор за продажба на МПС е установен в административното производство, то е следвало да не се издава заповед по чл.46 ал.5 от НУОПЧТСО спрямо ответника по касацията. В този смисъл като е отменил оспорената заповед, АССГ е постановил правил съдебен акт. С оглед изхода на спора и при своевременно направено искане за това на ответника по касация се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в производството, които се претендират в размер на 1200 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно съобразно фактическата и правна сложност на делото, поради което разноските следва да се уважат в размер на 800 лв., за която сума следва да бъде осъдено юридическото лице, в което се намира административния орган - § 1, т. 6 от ДР на АПК. Тези разноски следва да се присъдят след превалутирането им в евро - 409 на основание чл. 4, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение