Решение № 7563 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7109/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Миграция“ при Министерство на вътрешните работи (МВР) на Република България, с адрес в София, бул. „Кн. Мария Луиза“ № 48), чрез процесуален представител гл. юрк. В. Терзийска, срещу Решение № 17583 от 22.05.2025 г., постановено по адм. д. № 12914 по описа на Административния съд София-град за 2024 година. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, по жалба на „ИпоТех Софком“ АД е отменен отказ, обективиран в писмо, рег. № 536400-86442 от 22.10.2024 г. на директора на Дирекция „Миграция“ при МВР (вх. № МЕУ-17726/22.10.2024 г. по описа на Министерство на електронното управление (МЕУ)) и делото е върнато като преписка, на Дирекция „Миграция“ – МВР за ново произнасяне по Заявление № МЕУ-16898/07.10.2024 г. на „ИпоТех Софком“ АД в законоустановения срок, съобразно изложените в това съдебно решение мотиви. Наред с това, МВР е осъдено да заплати на дружеството-жалбоподател разноски в размер на 50, 00 лв. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност, ако ответникът по касация претендира адвокатско възнаграждение над минималния размер за административни дела без материален интерес, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Ответникът – „ИпоТех Софком“ АД с ЕИК 207296582 и със седалище и адрес на управление в София, ул. „Ралевица“ № 74, ет. 3, офис 3.3, представлявано от изпълнителния директор И. Т. И., оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 04.07.2025 година. Иска отхвърлянето й. Не претендира разноски за настоящото производство. Счита, че доколкото спорът между страните не се отличава с фактическа и правна сложност, ако касационната жалба бъде приета за основателна, на касационният жалбоподател се дължат разноски за юрисконсултко възнаграждение в минимален размер. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценява касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на „ИпоТех Софком“ АД против становище, обективирано в писмо, рег. № 536400-86442 от 22.10.2024 г. на директора на Дирекция „Миграция“ при МВР (вх. № МЕУ-17726/22.10.2024 г. по описа на МЕУ)), с което е преценено, че посочените от дружеството в негово Заявление № МЕУ-16898/07.10.2024 г. правни основания за предоставяне на достъп до данните от регистър „Български документи за самоличност“, „Разширена справка за български лични документи на български граждани и чужденци – V2“ не обосноват необходимост от предоставяне на такъв. Съдът е установил от фактическа страна, че оспорващото дружество е финансова институция по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ). Установил е също, че производството пред административния орган е образувано по подадено от това дружество до МЕУ Заявление № МЕУ-16898/07.10.2024 г. (л. 13-16 от първоинстанционното дело) за включването му като потребител към информационната система за обмен на справочна и удостоверителна информация RegiХ и за предоставянето на достъп до следните регистри: 1. регистър „Български документи за самоличност“: 1.1. Разширена справка за български лични документи на български граждани и чужденци – V2; 1.2. Справка за документ за самоличност на български граждани по номер на документ; 2. регистър на населението – Национална база данни „Население“. С писмо, рег. № МЕУ-17008/08.10.2024 г. от главния секретар на МЕУ до директора на Дирекция „Миграция“ – МВР, ВПД директора на Дирекция „Български документи за самоличност“ – МВР и директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (л. 11) е изискано становище за включване на „ИпоТех Софком“ АД като потребител към информационната система в частта по заявлението на дружеството относно искането му за достъп до данните, съдържащи се в регистър „Български документи за самоличност“. В отговор на това писмо, директорът на Дирекция „Миграция“ – МВР е издал оспореното пред първата инстанция писмо. При така установеното от фактическа страна, решаващият състав на Административния съд София-град е обосновал следните правни изводи: Преценил е допустимост на жалбата на дружеството, като подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 140 АПК и срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Счел е, че същата е основателна. Мотивирал се е, че предвид характера на регистъра и справките, до които е заявен достъп, първичният администратор на данни е Министерство на вътрешните работи, представлявано, по силата на чл. 33, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) от министъра на вътрешните работи. Като се позовал на Заповед № 8121з-476/14.04.2021 г. на министъра на вътрешните работи, е приел, че изричният отказ да се предостави достъп на дружеството до исканите данни е постановен от компетентен по смисъла на закона орган. Тълкувал е чл. 3, ал. 1 от Закона за електронното управление (ЗЕУ), чл. 2, ал. 1 и чл. 8, ал. 3 от Наредба за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги (Наредба/ та). Съобразил е „Общи условия за присъединяване на регистри и база данни към информационната система за обмен на справочна и удостоверителна информация (RegiX) и осигуряване на достъп до тях“, в редакцията им утвърдена със Заповед № МЕУ-13449/19.08.2024 г. на министъра на електронното управление. Посочил е, че оспорващото дружество, като финансова институция по чл. 3 ЗКИ, е задължено лице по чл. 4, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) и в това си качество е длъжно да прилага мерките по чл. 3 от този закон, между които и комплексна проверка на клиентите – чл. 3, т. 1. Посочил е, че, съгласно чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗМИП, един от способите за проверка на вече събрани идентификационни данни е чрез извършване на справки в електронни страници и бази от данни на местни и чуждестранни компетентни държавни и други органи, предоставени за публично ползване за целите на проверката на валидността на документи за самоличност и на други лични документи или на проверката на други данни, събрани при идентификацията. Приел е, че ЗМИП предписва извършване на справки в публични бази данни, но че регистър „Български документи за самоличност“ не е публичен регистър. Обосновал се е, че единствено справките от независим източник (чл. 10, т. 1 и чл. 52 ЗМИП), както и информация, получена чрез използването на вътрешни или външни бази от данни (чл. 42, ал. 2, т. 3 ЗМИП) дават възможност дружеството да изпълни законовото си задължение за комплексна проверка на клиентите, респ. идентифицирането им. Преценил е, че такъв независим източник и външна база данни по смисъла на ЗМИП е регистър „Български документи за самоличност“. Счел е, че справките от регистър „Български документи за самоличност“ дават възможност да се установят случаи на предоставени неверни, фалшифицирани данни или използване на чужди идентификационни данни – документи за самоличност на длъжника и свързаните с него лица. Изложил е доводи, че, предоставянето на достъп до исканите данни е допустимо на основание легитимния интерес на оспорващото дружество, съгласно чл. 6 ал. 1, буква „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните). Допълнил е, че предоставянето на лични данни на физически лица, съдържащи се в регистър „Български документи за самоличност“, представлява „обработване“ на лични данни по смисъла на пар. 2 на чл. 4 от Общия регламент. Формирал е извод, че, за да изпълнява визираните в ЗМИП задължения, дружеството е наложително да проверява и получава информация от регистър „Български документи за самоличност“. Мотивиран така, съдът е постановил атакувания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав преценява решението като недопустимо. Решението е постановено по недопустимо производство, образувано по жалба срещу писмо, което не е индивидуален административен акт, а е междинен акт, подготвящ издаването на окончателния акт, с който завършва административното производство, образувано по заявлението на търговското дружество. Началото на административното производство е поставено със заявлението на "Ипо Тех Софком" АД до министъра на електронното управление. Административното производство е завършило с отказа за предоставяне на достъп на "Ипо Тех Софком" АД до Регистър на населението - Национална база данни "Население" ( Министерство на регионалното развитие и благоустройството), до Регистър на Български документи за самоличност (Министерство на вътрешните работи), обективиран в документ от 29 октомври 2024 г., издаден от главен експерт при МЕУ. Този отказ е обоснован с получените в МЕУ откази на първични администратори на данни, обективирани в писма, както следва № МЕУ-17379/15.10.24г. на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" при МРРБ и писмо № МЕУ-17510/17.10.24 г. на Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) при МВР и писмо № МЕУ-17726/22.10.24 г. от директора на Дирекция "Миграция" - МВР. Жалбоподателят недопустимо е обжалвал писмото на директора на Дирекция "Миграция" - МВР, с което не се слага край на образуваното административно производство, а е само предпоставка за издаване на крайния акт на сезирания със заявлението административен орган. Този извод следва и от съдържанието на Общите условия за присъединяване на регистри и база данни към информационната система за обмен на справочна и удостоверителна информация (REGIX) и осигуряване на достъп до тях, утвърдени със Заповед № МЕУ-13449/19.08.2024 г. на министъра на електронното управление. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал.3 вр. с чл. 218, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да се обезсили, а образуваното по жалбата съдебно производство се прекрати. Воден от горното, Върховният административен съд