Определение № 223 от 17.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 704/2014 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на ищците срещу Определение № 236 от 03.02.2014г. по ч.гр.д.№ 4699/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е оставена без разглеждане частната им жалба срещу разпореждането от 04.10.2013г. на СГС, ТО, 17 състав по гр.д.№ 4020/2013г. за оставяне на исковата молба без движение с указания за представяне на доказателства за внесена държавна такса. С жалбата пред ВКС се иска отмяна на определението по изложени съображения, че са предявени пет иска за отмяна на основание чл.74 ТЗ, на решенията на Общото събрание на акционерите на [фирма], всеки от които е с посочени четири основания за незаконосъобразност, поради което дължимата държавна такса следва да е в размер на 250лв. – по 50 лв. за всеки един от исковете, а не в указания от СГС размер от 1 000лв., съответстваща на 20 иска. Частната жалба е неоснователна. Определението за оставяне на исковата молба без движение до внасяне на такса не подлежи на самостоятелно инстанционно обжалване, както законосъобразно е приел САС. То не е нито преграждащо развитието на делото /а е оттегляемо-чл.283 ГПК/, нито възможността да бъде обжалвано е предвидена в закона. То не от кръга на изчерпателно посочените в разпоредбата на чл.274,ал.1 ГПК като подлежащи на обжалване с частна жалба и неговата правилност може да бъде преценявана при обжалване на разпореждането за връщане на исковата молба в хипотезата на чл.129, ал.3 ГПК, каквато възможност изрично е предвидена в последното изречение на тази разпоредба. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.