Определение № 883 от 24.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 438/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ю. Г. М. срещу определение № 196 от 16.01.2026 г. по гр. д. № 4759/2025 г. на ІІІ г.о. на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от жалбоподателя молба с вх. № 23821 от 22.12.2025 г. за допускане на обезпечение на предявения иск чрез временно възстановяване на електрозахранването в имота на ищеца и указване на насрещната страна, че електрозахранването следва да бъде поддържано до окончателното приключване на касационното производство. Жалбоподателят поддържа, че атакуваното определение е неправилно като постановено в нарушение на процесуалния закон. Твърди, че неправилно молбата му е квалифицирана като такава по чл. 389 ГПК, както и че отказът на касационния съд да се произнесе по нея е в нарушение на чл. 6 ЕКПЧ и на конституционно защитими принципи, регламентирани в чл. 4, ал. 1, чл. 28 и чл. 52 от Конституцията на РБ, и го лишава от правна защита. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен, а делото да бъде върнато за произнасяне по същество на молбата му и за уважаване на искането за временно възстановяване на електрозахранването в имота му. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване преграждащ съдебен акт, поради което тя е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като недопустима молбата на частния жалбоподател с правно основание чл. 389 ГПК от 22.12.2025 г. за допускане на обезпечение на предявения иск чрез временно възстановяване на електрозахранването в имота на ищеца и указване на насрещната страна, че електрозахранването следва да бъде поддържано до окончателното приключване на касационното производство. Молбата по чл. 389 ГПК е подадена в рамките на касационно производство, образувано по реда на чл. 288 ГПК по касационна жалба на Ю. М. срещу въззивното решение по делото. Съдебният състав е посочил, че обезпечение по висящо дело може да се иска от първоинстанционния и от въззивния съд до приключване на съдебното дирене, както е посочено изрично в нормата на чл. 389 ГПК. В касационното производство молба за допускане на обезпечение е недопустима поради отсъствието на процесуални права и процесуален ред за това. При претърпени вреди, увреденият разполага с възможност да предяви иск по чл. 45 и сл. ЗЗД или да изпълни задължението си, което впоследствие при основателност на предявения иск, може да претендира на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Настоящият съдебен състав на ВКС споделя изложените съображения в обжалвания съдебен акт. Същите са в съответствие с даденото по задължителен начин за съдилищата разрешение в т. 7 Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по тълк.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило значението си. Според същото и формираната константна практика на ВКС по сега действащия ГПК, обезпечение на иск може да се иска във всяко положение докато делото е висящо до приключване на съдебното дирене във въззивното производство (чл. 389 ГПК), но не и в касационното производство. Ако молбата за обезпечение е депозирана за първи път пред ВКС, тя е недопустима. Следва да бъде посочено, че молбата на Ю. М. с вх. № 23821 от 22.12.2025 г. правилно е квалифицирана като такава по чл. 389 ГПК, който извод произтича както от изложените в нея обстоятелства, така и от петитума й. Същата не може да бъде определена като такава по чл. 282, ал. 2 ГПК, тъй като няма за предмет спиране на изпълнението на въззивното решение, обжалвано с касационната жалба, нито молителят е предложил внасяне на изискуемото парично обезпечение в тази хипотеза. Доколкото приложимата процесуална норма е еднаква спрямо всички правни субекти – ищци по висящи искови производства, не са налице наведените в частната жалба нарушение на норми на ЕКПЧ и на Конституцията на РБ. Търсената от касатора правна защита ще бъде реализирана в рамките на производството по чл. 288 ГПК с постановяване на окончателен съдебен акт с присъщите му правни последици. На основание гореизложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение