Определение № 708 от 23.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 282/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на А. Тодоров, чрез адв. Стоилков, срещу определение № 558 от 20.11.2023 г., постановено по адм. д. № 261/2023 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, в частта, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу осъществено прихващане с писмо изх. № 02-100-6500/2323-2 от 18.07.2023 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ и производството по делото е прекратено в тази част. Твръди се в частната жалба, че определението е неправилно и се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че оспореното пред него писмо изх. № 02-100-6500/2323-2 от 18.07.2023 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ има уведомителен характер и няма белезите на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК. Приел е, че волеизявлението за прихващане от органа за оторизирана сума по СЗ-КЛЧ за кампания 2022 по наложени санкции от 17 594.74 лв. е осъществено от органа с Уведомително писмо изх. № 02-100-6500/565 от 10.03.2022 г., което в оспорената му част представлява акт по чл. 21, ал. 1 от АПК, който подлежи на оспорване, а не самото действие по прихващането, т.к. в рамките на съдебна защита срещу Уведомително писмо от 10.03.2022 г. жалбоподателят ще осъществи защитата си срещу органа, досежно твърдяното отсъствие на материалноправните предпоставки за дължимост на прихващането. Така постановеното определение е правилно. Оспореното писмо с изх. № 02-100-6500/2323-2 от 18.07.2023 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е изпратено в отговор на искане от частния жалбоподател да му бъде даден документ на основание на който е прихваната сумата от 17 594.74 лв. по Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) за кампания 2022 г., като А. Тодоров е информиран за наложените санкции за бъдещ период с уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 с изх. № 02-100-6500/565 от 10.03.2022 г., което е публикувано в Системата за електронни услуги (СЕУ). В тази връзка е правилен извода на първоинстанционния съд, че оспореното писмо с изх. № 02-100-6500/2323-2 от 18.07.2023 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ има само уведомителен характер и няма белезите на индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК. С него по никакъв начин не се засягат права или законни интереси на жалбоподателя, тъй като липсва властническо волеизявление на органа, от което да са настъпили каквито и да е неблагоприятни правни последици, което да го определи като индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. С оглед горното обжалваното определение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на пето отделение,