Определение № 9059 от 24.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8587/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Б. Н. С. от град Благоевград, чрез пълномощника адвокат Д. Даутева, против определение № 2848/ 26.05.2026г по адм. д. № 392/ 2026г по описа на Административен съд Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата му против решение № БД 02-ПР/14.01.2026 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Благоевград и е прекратено производството по делото. В частната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на определението като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, с целта на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), с разпоредбите на Орхуската конвенция и принципа на ефективна съдебна защита, гарантиран от Правото на Европейския съюз. Поддържа се, че жалбата е подадена от С. в качеството му на лице от засегната общественост и за него не е започнал да тече срокът за обжалване, тъй като не е участвал в административното производство, не е бил уведомяван за неговото развитие и не е получил реална възможност да узна за постановяване на оспореното решение, за да организира защитата си срещу него. С позоваване на тълкуването, дадено с решение по дело С-240/09 на Съда а Европейския съюз, е направено искане за отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане на жалбата по същество. Претендира се присъждане на направените разноски. Ответниците - директор на РИОСВ Благоевград и "ФАНТАСТИКО ГРУП" ООД гр. София, по подробно изложени съображения в представени писмени отговори оспорват частната жалба като неоснователна. В отговора на директора на РИОСВ Благоевград е направено евентуално възражение за прекомерност на претендираните от частния жалбоподател разноски за адвокатско възнаграждение. В отговора на "ФАНТАСТИКО ГРУП" ООД гр. София се съдържа искане за присъждане на разноски. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна с правен интерес, за която обжалваният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното определение първоинстанционнният съд е оставил без разглеждане жалбата (поправена вх.№ 3138/31.03.2026 г. по регистъра на Административен съд-Благоевград), подадена от Б. Н. С., от град Благоевград, срещу решение № БД 02-ПР/14.01.2026 г. на директора на РИОСВ – Благоевград. С решението, на основание чл.93, ал.3 и ал.6 от ЗООС, чл.7, ал.1 и чл.8, ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за въздействието върху околната среда (Наредбата за ОВОС, чл.31, ал.4 и ал.6 от Закона за биологичното разнообразие и чл.40, ал.4 от )Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС), е прието да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за инвестиционно предложение “Търговски комплекс с магазин за хранителни стоки “Фантастико“ с топла връзка бистро/зона за консумация, гишета за битови услуги, аптека, зона за хранене, детска площадка, паркинг и наематели в поземлен имот с идентификатор 04279.619.124 по одобрените кадастрални карта и кадастрални регистри на град Благоевград, община Благоевград, област Благоевград“ и “Външни транспортни връзки – вход – изход за посетители от бул. “Св. Д. Солунски“, вход – изход за посетители от бул. “В. Левски“, вход – изход за зареждане от бул. “В. Левски“ и нова тротоарна настилка по бул. “В. Левски“ и бул. “Св. Д. Солунски“ пред лицето на търговски комплекс “Фантастико“, което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване на защитени зони. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че оспореното решение е поставено на информационното табло в сградата на РИОСВ-Благоевград на 14.01.2026 г., и на уеб страницата на РИОСВ-Благоевград, съобразно изискването на чл. 8, ал. 5, т. 2 от Наредбата за ОВОС. С писмо изх.№ 5029-33/14.01.2026 г. директорът на РИОСВ-Благоевград информира жалбоподателя, че административната процедура за процесното инвестиционно предложение е приключила с решение № БД-02-ПР/2026 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, което е достъпно на интернет страницата на РИОСВ-Благоевград https://www.riosvbl.org, секция начало/ превантивна дейност/ решения по преценяване необходимостта от ОВОС. Писмото е съобщено по пощата на оспорващия на 20.01.2026 г. С оглед тези факти е счетено, че срокът за оспорване на решение № БД 02-ПР/14.01.2026 г. на директора на РИОСВ – Благоевград е започнал да тече от 14.01.2026 г. - датата на обявяване на решението на информационното табло в сградата на РИОСВ-Благоевград и на официалната уеб страница на дирекцията, изтекъл е на 28.01.2026 г. /сряда, присъствен ден/ и подадената на 29.01.2026 г. жалба се явява просрочена като подадена извън преклузивния 14-дневен срок за оспорване. Изложени са мотиви, че с получаването на писмо изх.№ 5029-33/14.01.2026 г. срокът по чл. 149, ал. 1 АПК за обжалване на решението пред съда не е новиран, предвид специалните правила за съобщаване и обявяване на решенията по необходимостта от извършване на ОВОС, предвидени в разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от Наредба за ОВОС във връзка с чл. 93, ал. 6 ЗООС. Определението е правилно. Между страните няма спор, а и от данните по делото се установява, че решение № БД 02-ПР/14.01.2026 г. на директора на РИОСВ – Благоевград е обявено чрез съобщение в продължение на 14 дни на общественодостъпно място в сградата на РИОСВ – Благоевград и на интернет страницата на инспекцията на 14.01.2026 г. От материалите по приложената административна преписка се констатира, че с молба вх.№ 3857/13.08.2024г, подадена в РИОСВ Благоевград, по повод публикувано обявление на 08.08.2024г за процесното инвестиционно предложение, частният жалбоподател е поискал спиране на административната процедура за разглеждането му като с писмо изх.№ 3857(3)/28.08.2024г е уведомен, че не са налице основания за това. С вх.№ 5029/ 25.10.2024г е депозирано искане от „ФАНТАСТИКО ГРУП“ ООД за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС за същото инвестиционно предложение. По този входящ номер с писмо изх.№ 5029-33/14.01.2026 г. частният жалбоподател е уведомен за приключване на административната процедура за процесното инвестиционно предложение. При тези фактически данни настоящият съдебен състав не намира за основателна поддържаната от частния жалбоподател теза, че за него срокът за съдебно оспорване на постановеното от директора на РИОСВ Благоевград решение започва да тече от реалното му узнаване на 20.01.2026г, независимо от извършеното по-ранно обществено оповестяване. Оспореното решение е акт, постановен в производство по чл.8, ал.1 от Наредбата за ОВОС, която е приета на основание на основание чл. 81, ал.1, т.2 ЗООС и транспонира в националното законодателство разпоредбите на Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда и Директива за изменение 2014/52/EC. По силата на член 9, параграф 1 от Директивата за ОВОС компетентният орган или органи следва да информират обществеността, в съответствие със съответните процедури, за решението, с което се дава или отказва разрешение за осъществяване на проекти. В тази връзка в разпоредбата на чл.8, ал.5, т.2 от Наредбата за ОВОС е предвидено компетентният орган да обяви решението си чрез съобщение в продължение на 14 дни на общественодостъпно място в сградата на МОСВ и/или РИОСВ и на интернет страницата си, чрез която осигурява достъп до съдържанието на решението. По този начин в националното законодателство е обезпечено правото на всички правни субекти, които считат, че имат правен интерес, на достъп до правосъдие по смисъла на чл.9, параграф 2 от Орхуската конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда. В цитирания нормативен акт изрично е регламентирано индивидуално съобщаване на акта само на съответната/съответните община/общини, район/райони, кметство/кметства, съответната басейнова дирекция, на чиято територия е предвидено да се реализира инвестиционното предложение, и/или Изпълнителната агенция за проучване и поддържане на р. Дунав, съответната РИОСВ, и/или дирекция на национален или природен парк, и/или Изпълнителната агенция по околна среда, а за случаите по чл. 109, ал. 4 ЗООС – и органите по чл. 7, ал. 2, т. 3. При упражнено право на оспорване преценката за допустимостта на жалбата се извършва в съответствие с националните правни норми. В практиката си Съдът на Европейския съюз приема за съвместимо с принципа на ефективност определянето на разумни преклузивни срокове за подаване на жалба в интерес на правната сигурност, осигуряващи закрила както на заинтересованото лице, така и на съответната администрация, независимо, че по дефиниция изтичането на тези срокове води до пълно или частично отхвърляне на искането (решение от 20 декември 2017 г., Caterpillar Financial Services, C‑500/16, EU:C:2017:996, т. 42). Съдът не счита за прекомерно затруднение, ако по-специално срокът за обжалване се обвърже с оповестяването, за което заинтересованото лице е узнало или най-малкото е трябвало да узнае (решения от 27 февруари 2003 г., Santex, C‑327/00, EU:C:2003:109, т. 55 и 57, от 6 октомври 2009 г., Asturcom Telecomunicaciones, C‑40/08, EU:C:2009:615, т. 45 и от 8 септември 2011 г., Rosado Santana, C‑177/10, EU:C:2011:557, т. 96). За несъвместимо с принципа на ефективност се приема да бъде противопоставен на дадено лице срок, ако действията на националните органи във връзка с наличието на срок са го лишили изцяло от възможността да предяви своите права пред националните юрисдикции, т.е. ако действията на органите са довели до късното подаване на жалбата. (решение от 7 ноември 2019г, Alain Flausch, C‑280/18., EU:C:2019:928, т. 54 и т.56). При разглежданите в настоящото производство обстоятелства правилен и обоснован се явява изводът на първоинстанционния съд за процесуална недопустимост на жалбата на Б. С.. Преклузивният срок по чл.149, ал.1 АПК за съдебно оспорване на решение № БД-02-ПР/2026 г. на директора на РИОСВ Благоевград е изтекъл преди той да депозира жалбата си срещу него на 29.01.2026 г., включително ако се разглежда като подател в качеството му на лице от засегнатата/заинтересованата общественост. Срокът за обжалване не започва да тече отново от получаването на допълнително съобщение, след като актът вече е бил законосъобразно и валидно съобщен чрез публикуването му по нормативно предвидения ред. Б. С. е узнал за образуваното административно производство по заявеното инвестиционно предложение от самото му начало именно от публикуваната на сайта на РИОСВ Благоевград информация, както сам е посочил в молба вх.№ 3857/13.08.2024г до инспекцията. Следователно използваният информационен канал е бил годен да достигне членовете на заинтересованата общественост, представлява подходящо средство за оповестяване и информира тази общественост за процедурата за даване на разрешение за осъществяване и за възможността ѝ да участва по подходящ начин и на достатъчно ранен етап. В този смисъл Б. С. като член на обществеността може основателно да очаква, че ще бъде информиран по същия начин за окончателното решение за даване на разрешение за осъществяване. Освен това, от материалите по представената преписка е видно, че в хода на процедурата С. е предявил свои права пред административния орган, поради което не може да се приеме, че реално не е разполагал с възможност да следи развитието й, да се осведоми за приключването й и своевременно да упражни правото си на оспорване пред съд. Изложеното формира извод за липса на засягане на правото му на ефективна съдебна защита пред националната юрисдикция и на достъпа му до правосъдие по въпроси на околната среда. Цитираното в частната жалба решение на Съда на Европейския съюз по дело С-240/09 не съдържа доводи, които да обосноват тълкуване на приложимите национални процесуалноправни норми в по-широк смисъл от направеното от първоинстанционния съд, респективно такова тълкуване в конкретния случай не противоречи на определените в член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция цели, нито поставя под въпрос ефективната защита на правото на Съюза в областта на околната среда. По тези съображения обжалваното определение следва да се остави в сила. При този изход на спора на ответника „ФАНТАСТИКО ГРУП“ ООД гр. София принципно се следват разноски, но поради липса на доказателства за реалното им извършване не могат да бъдат присъдени. Водим от гореизложеното и на основание чл.235, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение