Решение № 14515 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7002/2010 г.

Решение № 14515 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7002/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по подадената от "ПЕЛИКАН ИНВЕСТ" - ЕООД със седалище в гр. Плевен и адрес на управление: ул. "Мусала" № 1, ет. 3, ап. 8 чрез управителя и представляващ дружеството Гергана Нинова Нинова касационна жалба срещу решение № 139 от 20.04.2010 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 917/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 150900564 от 11.09.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Плевен, поправен с РА за поправка № П-150900564/18.09.09 г., потвърден с решение № 498 от 13.11.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, не е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, тъй като във връзка с връчените ИПДПОЗЛ е представил всички, поискани му документи. Неправилно е начислен ДДС в размер на 100 лв. за данъчния период м. февруари 2009 г., тъй като наем не е плащан - от една страна, а от друга - същият се дължи през м. март. Неправилно е начислен ДДС за предполагаемо платения наем от "ИТТ Австрия" - ЕООД. Наем не е плащан и договор за наем не е сключван. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за автомобил "ВМV" Х 53, не отговаря на истината приетото от съда, че представените пътни листи са с невярно съдържание. Неправилно съдът е приел, че има разминаване между вписаните дати в приемо-предавателните протоколи и датите на фактурите, издадени от "Иси Пласт" - ЕООД. Претендира се отмяна на решението.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при ЦУ на НАП, оспорва същата по съображения, изложени в писмено възражение, чрез процесуалния му представител юрк. Русева.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора:

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима.

Предмет на съдебен контрол пред АС-Велико Търново е бил РА № 150900564 от 11.09.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Плевен, поправен с РА за поправка № П-150900564/18.09.09 г., потвърден с решение № 498 от 13.11.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Органът по приходите е приел, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2987.81 лв., представляващи разходи за придобиване на паркинг, построен върху недвижим имот, собственост на физическото лице Гергана Нинова, на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. На същото правно основание е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 2112013056/17.07.08 г., издадена от "МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ"-ЕООД. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит в размер на 22049.97 лв. по фактури, издадени от "ИНТЕРЛИЙЗ АУТО"-ЕАД, по лизингов договор за автомобил "ВМV" Х 53 на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, тъй като автомобилът не се използва за икономическата дейност на дружеството. За ревизираните периоди дружеството не е декларирало извършването на облагаеми доставки и не са налице доказателства, че икономическата му дейност е свързана със строителни материали, каквито се твърди, че са превозвани. Отказано е право на припадане на данъчен кредит по две фактури, издадени от "Иси Пласт" - ЕООД, в размер на 1979.90 лв., тъй като не е доказано осъществяването на реални доставки. Допълнително е начислен ДДС в размер на 100 лв. на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за данъчния период м. февруари 2009 г. във връзка с договор за наем с ЕТ "Семола - Александър Семерджиев". За всички ревизирани данъчни периоди е начислен допълнително ДДС в размер на 546.01 лв. във връзка с фактически осъществени наемни отношения по предоставената от дружеството база в с. Чомаковци.

Съдът е отхвърлил жалбата срещу РА, като е изложил следното в мотивите на своето решение:

Налице е обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи, тъй като дружеството не е отчело приходи от наем на недвижим имот в с. Чомаковци и отдаден под наем паркинг в гр. Плевен. Не е представена цялата счетоводна отчетност, поискана от ревизиращите органи, поради което е налице и обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК.

1.Законосъобразно е начислен ДДС в размер на 100 лв. на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за данъчния период м. февруари 2009 г. във връзка с договор за наем с ЕТ "Семола - Александър Семерджиев". Тълкуването на волята на страните, обективирана в т. 3.1. от договора, дава основание да се приеме, че наемът е платен при подписването на същия. Съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, плащането е дължимо при сключването на договора за наем.

1. Не се спори, че дружеството е собственик на недвижим имот в с. Чомаковци по силата на представения НА. Не се спори, че същият имот се ползва от "ИТТ Австрия"-ЕООД, което дружество е заплащало наем на предишния собственик в изпълнение на задължението си по сключения с него наемен договор. Фактически съществуват наемни отношения между ревизираното дружество и "ИТТ Австрия"-ЕООД, но "ПЕЛИКАН ИНВЕСТ" - ЕООД не е отчело приходи от наем, не е издало фактури и не е начислило ДДС. Законосъобразно за всички ревизирани данъчни периоди е начислен допълнително ДДС в размер на 546.01 лв. във връзка с фактически осъществени наемни отношения по предоставената от дружеството база в с. Чомаковци на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.

1. Правилно е отказано е право на приспадане на данъчен кредит в размер на 22049.97 лв. по фактури, издадени от "ИНТЕРЛИЙЗ АУТО"-ЕАД, по лизингов договор за автомобил "ВМV" Х 53 на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Жалбоподателят не е доказал, че автомобилът е използван за осъществяване на стопанската дейност на дружеството. Анализът на пътните листи, товарителници и документи за направени разходи за гориво, подкрепя този извод.

1. Правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2987.81 лв., представляващи разходи за придобиване на паркинг, построен върху недвижим имот, собственост на физическото лице Гергана Нинова, на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. В случая е налице подобрение в нает имот по смисъла на определението, съдържащо се в ДР на закона.

1. На основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 2112013056/17.07.08 г., издадена от "МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ"-ЕООД. В хода на ревизията е установено, че стоките не са заведени по дебита на сметка 304 "Стоки" и не са представени доказателства за това, че са предназначени за икономическата дейност на дружеството. Такива доказателства не са представени и в съдебното производство.

1. Правилно е отказано е право на припадане на данъчен кредит по две фактури, издадени от "Иси Пласт" - ЕООД, в размер на 1979.90 лв., тъй като не е доказано осъществяването на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Не са представени доказателства от доставчика за наличие на производствена база и производствени помещения.

Така постановеното решение е правилно.

От фактическа страна по отношение на недвижимия имот, находящ се в с. Чомаковци, е установено, че същият е придобит от ревизираното дружество с НА № 32, том II, рег. № 1568/08 г. на 08.04.2008 г. В хода на ревизията е извършена проверка на място, резултатите от която са обективирани в протокол № 904480 от 08.09.09 г. При проверката е установено, че в производствено-складовата база дружеството "ИТТ Австрия"-ЕООД осъществява производство на транспортни ленти, които изнася за Австрия. Според писмените обяснения на управителя на това дружество, то стопанисва имота от 2006 г. по силата на сключен договор с предишния собственик - "Итрони"-ООД. На стр. 383 от папка № 3 се намира договор за наем от 01.06.06 г., сключен между "Итрони"-ООД и "ИТТ Австрия"-ЕООД. По делото са представени фактури, издавани от "Итрони"-ООД на "ИТТ Австрия"-ЕООД, за заплащана наемна цена. За ревизирания период, съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ЗДД, договорът за наем е в сила и е задължителен за приобретателя на имота. Не се спори, че наемателят е във владение на имота, а и това е доказано при извършената проверка на място. Липсват каквито и да било доказателства за прекратяването на наемното правоотношение. По смисъла на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която плащането е дължимо. На основание чл. 25, ал. 5, т. 1 от ЗДДС при възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. С оглед на изложеното, правилно съдът е приел, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи, което е достатъчно за определянето на основата за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Начисляването на ДДС за ревизираните периоди във връзка с наемното правоотношение между "ПЕЛИКАН ИНВЕСТ" - ЕООД и "ИТТ Австрия"-ЕООД правилно е потвърдено от първоинстанционния съд. На посочените по-горе правни основания е начислен ДДС за м. февруари 2009 г. във връзка с наемния договор между "ПЕЛИКАН ИНВЕСТ" - ЕООД и ЕТ "Семола - Александър Семерджиев" от 02.02.09 г. Наемната цена в размер на 500 лв. без ДДС е договорена в т. 3.1., а съгласно т. 3.2., Следващите плащания на договорената месечна цена ще се извършват от 25 до 30 число на месеца.

Решението е правилно в частта му, в която е потвърден РА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС по фактури, по които са направени разходи за придобиване на паркинг, построен в недвижим имот, който не е собственост на дружеството и на който същото е наемател по силата на сключен договор за наем. Правилно съдът е приел, че е извършено подобрение по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на ЗДДС в чужд имот, което не е за сметка на наема и е осъществена безвъзмездна доставка по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС.

За "ПЕЛИКАН ИНВЕСТ" - ЕООД не е налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС по фактура № 2112013056/17.07.08 г., издадена от "МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ"-ЕООД за закупени стоки, които не са заведени в счетоводството му и по отношение на които не са представени доказателства, че са предназначени за икономическата му дейност. Конкретни доводи за незаконосъобразност на решението в тази му част не се излагат в касационната жалба.

Отказано е право на приспадане на данъчен кредит по две фактури, издадени от "ИСИ ПЛАСТ"-ЕООД с предмет полиетилен и полиетиленово фолио. Според декларацията на управителя на дружеството-доставчик, изделията са произведени от "ИСИ ПЛАСТ"-ЕООД в неговата производствена база, но не са представени доказателства за наличието на производствено и складово помещение, машини и техника за производство. Такива доказателства не са събрани и в хода на съдебното производство. Приемо-предавателните протоколи, представени от жалбоподателя, са обсъдени в мотивите на решението на първоинстанционния съд и изводът на съда, че само въз основа на тях не може да се обоснове доказването на реалността на доставките, са правилни.

Във връзка с отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 22049.97 лв. по фактури, издадени от "ИНТЕРЛИЙЗ АУТО"-ЕАД, по лизингов договор за автомобил "ВМV" Х 53 на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС жалбоподателят представя пътни листи и товарителници за превоз на строителни материали от Плевен до Чомаковци през периода м. декември 2008 г. - м. май 2009 г. /за м. май 2009 г. няма товарителници/. Същите са обсъдени в мотивите на първоинстанционното решение и съпоставени с доказателствата за направени разходи за гориво, при което съдът е установил несъответствия и е приел, че тези доказателства не установяват обстоятелството, че автомобилът е използван за икономическата дейност на дружеството. Следва да се вземе предвид и установеното в протокол № 904480 от 08.09.09 г. от извършената проверка в базата в с. Чомаковци и обясненията от управителя на дружеството - наемател - "ИТТ Австрия" - ЕООД, според които ремонтни дейности са извършвани последно в обекта през м. октомври 2008 г.

С оглед на изложеното, решението на АС - Велико Търново, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение