Определение № 248 от 19.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4142/2018 г.

Постъпила е молба вх.№ 5041 от 18.05.2018 г., подадена от М. С. Д. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 4158 от 12.06.2017 г. по гр.д.№ 6357 / 2016 г. на СГС и потвърденото с него решение № ІІ-66-209 от 23.02.2012 г. по гр. д. № 18010/10 г. на Софийския районен съд. С последното са отхвърлени предявените от касатора против О. И. П. обективно евентуални съединени искове, както следва: иск с правна квалификация чл. 42, б.”б” във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗН - за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 19.02.2007 г., съставено от С. К. Д. в полза на О. И. П., поради това, че не е написано собственоръчно и подписано от завещателя; иск с правна квалификация чл. 42, б.”в” ЗН- за прогласявяне нищожността на същото завещание поради противоречие със закона; иск с правна квалификация чл. 43, ал. 1, б.”б”, предл. последно ЗН- за унищожаване на завещанието поради измама; иск с правна квалификация чл. 43, ал.2 ЗН- за унищожаване на завещанието поради грешка в мотива, поради който е извършено. Представя доказателства, касаещи здравословното състояние на завещателя, договор за наем и договор за заем, които твърди, че не са приети като доказателства по делото. Съдът на основание чл. 307ал.1 от ГПК при проверка допустимостта на молбата, констатира следното. Молбата е подадена на 18.05.2018 г против влязло в сила решение на 21.02.2018 г., когато с определение по гр.д.№ 3354/2017 г. на ІІ гр.о. не е допуснато касационно обжалване, т.е. в рамките на предвидения тримесечен срок по чл. 305, ал.1 т.1 ГПК. Молител е страна, обвързана от силата на пресъдено нещо, против която е постановено неблагоприятно решение. Отговаря по съдържание на изискванията на чл. 306, ал.1 ГПК. Предвид изложеното, молбата е допустима и следва да се допусне за разглеждане по същество. По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на първо гр.о.