Определение № 4197 от 22.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3148/2025 г.

Производството е по реда на чл. 228 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на Р. И. С., чрез процесуален представител адв. И. Цветков, против определение № 5376 от 17 февруари 2025 г., постановено по адм. д. № 1589/2025 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение, на основание чл. 166, ал. 4 вр. чл. 60 АПК, е отхвърлена жалбата на Р. С. срещу разпореждане за допуснато предварително изпълнение на заповед № РТР 24-РД-56-389 от 02 декември 2024 г. на кмета на район „Триадица“, оставено е без разглеждане искането му за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповед № РТР 24-РД-56-389 от 02 декември 2024 г. на кмета на район „Триадица“, с която заповед на основание чл. 190, ал. 6 ЗУТ и чл. 60, ал. 1 АПК е наредено да се прокара временен път върху реална част от ПИ с идентификатор 68134.1007.266 с площ от 34 кв. м., съгласно скица – неразделна част от тази заповед със срок до придобиване на ПИ с идентификатор 68134.1007.266 от СО и е прекратено производството по делото. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че искането на оспорващия за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта е процесуално недопустимо. Счел е, че не може да се образува самостоятелно съдебно производство с предмет искане за спиране на допуснато предварително изпълнение, тъй като производството по искането за спиране е подчинено на главното производство и съществува само дотолкова, доколкото съществува главното производство. Приел е, че искането за спиране изпълнението на акта може да се направи на всеки етап от разглеждане на делото, като ал. 2 на чл. 166 АПК изрично сочи, че това право оспорващият може да упражни до влизане на решението в сила, респективно до влизане в сила на прекратителното определение поради недопустимост на съдебното обжалване и по това производството по чл. 166, ал. 2 АПК се различава от производството по чл. 60, ал. 4 АПК, което може да бъде образувано само в краткия срок по чл. 60, ал. 4 АПК. На следващо място е посочил, че или е налице невлязъл в сила акт, с който е разпоредено предварителното изпълнение и тогава производството е по реда на чл. 60, ал. 4 АПК или предварителното изпълнение следва по силата на закона, съответно разпореждането за него е влязло в сила и тогава е налице хипотезата на чл. 166, ал. 2 АПК и поради това дори когато съдът е сезиран с оспорване, на основание чл. 60, ал. 4 АПК, но от доказателствата по делото е безспорно видно, че актът, с който е допуснато предварително изпълнение е влязъл в сила, оспорването следва да бъде разгледано от съда като искане за спиране на предварителното изпълнение. Счел е, че в конкретния случай, втората предпоставка по чл. 166 АПК не е налице - няма допуснато предварително изпълнение на заповедта и то с влязло в сила разпореждане на органа или пък допуснато по силата на закона, което да се спре. На следващо място, няма доказателства, че е оспорена самата заповед, за да е налице хипотеза на чл. 166 АПК за допустимост на искането. Съдът е дал на оспорващия да установи предпоставките, визирани в чл. 166 АПК, като докаже, че незабавното изпълнение на заповедта би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, но е приел, че такива доказателства не са ангажирани. Определението е валидно, допустимо и правилно. В процесния случай макар в жалбата да е посочена разпоредбата на чл. 60, ал. 4 АПК, видно от петитума на същата, която обвързва съда, се иска спиране на допуснатото предварително изпълнение. Искането по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК е допустимо само в рамките на образувано производство по оспорване на акта, чието спиране на предварителното изпълнение се търси. За разлика от производството по обжалване на разпореждането за допускане на предварително изпълнение от органа на основание чл. 60, ал. 1 АПК, което по силата на изричната разпоредба на чл. 60, ал. 4 АПК подлежи на оспорване независимо от оспорването на акта, чието предварителното изпълнение е допуснато, искането за спиране на предварителното изпълнение е допустимо само в рамките на съдебното производство по оспорване на самия акт. Ето защо не се образува отделно самостоятелно дело по искане за спиране на предварителното изпълнение на основание чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. По делото е установено, че оспорване на процесната заповед не е направено. Към момента на искането за спиране и произнасянето на съда с обжалваното определение в съда няма постъпило оспорване, по което да е образувано съдебно производство в Административен съд София град, поради което законосъобразно първоинстанционният съд е приел на това основание искането за спиране за процесуално недопустимо. Предвид това, че обжалваното определение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,