Решение № 2360 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3820/2018 г.
ВАСIII отделение19.02.2019 г.докладчик Владимир Първанов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 99/14.02.2018 г. по адм. дело № 554/2017 г. по описа на Административен съд – Монтана. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2360 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3820/2018 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Общински съвет – Вълчедръм срещу Решение № 99/14.02.2018 г. по адм. дело № 554/2017 г. по описа на Административен съд – Монтана. Твърди се, че същото е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска цялостната му отмяна. Решението било и необосновано, тъй като от правилно установена фактическа обстановка, съдът достигнал до неправилни изводи. Отменените от съда разпоредби от Наредба № 3 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Вълчедръм непротиворечали на нормативен акт от по-висока степен. Същите не само не въвеждали ограничения над допустимото, но и поставяли страните при състезателно начало и равнопоставеност, имащи интерес от своята изправност по отношение на общината и едни към други. Доводите за недопустимост на административно регулиране на конкретния вид отношения, първоинстанционният съд довел до абсолютизиране. Ответната по жалбата страна не изпраща становище. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна. Излага доводи по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по протест на прокурор в ОП-Монтана срещу разпоредбата на чл. 38, ал. 2; чл. 55, т. 7; чл. 56, ал. 1, т. 6, предл. 2; чл. 78, т. 2 и чл. 81, ал. 2 от Наредба № 3 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение № 253 по Протокол № 35 от 10.05.2010 г., изменяна и допълнена с осем последващи решение на Общинския съвет. В хода на производството, делото е прекратено в частта, касаеща разпоредбите на чл. 38, ал. 2, чл. 55, т. 7 и чл. 81, ал. 2 от Наредбата, тъй като същите са оттеглени от административния орган при условията на чл. 156 от АПК. С оспорения пред настоящия съд акт, състав на Административен съд – Монтана е отменил разпоредбите на чл. 56, ал. 1, т. 6, предл. 2 и чл. 78, т. 2 от Наредбата, като е приел, че същите са приети в противоречие с Конституцията на Р България и Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност Оспорените пред съда текстове въвеждат ограничение, първият от тях за допускане до участие, а вторият за класиране на участник в производството, ако се установи, че същият е неизправен по отношение на общината – има непогасени задължения за местни данъци и такси. Решението е съобразено със събраните по делото доказателства, при изяснена фактическа обстановка и при съобразяване с приложимите материалноправни норми. Поставеното от органа за местно самоуправление в оспорените текстове от Наредбата ограничение, води до неравнопоставеност на различни субекти, участници в гражданския оборот, желаещи да вземат участие в търгове и конкурси на конкретната община. Законодателят е предвидил нарочен ред за установяване на задължения към община, правата и задълженията на участниците в производство с такъв характер, както и осъществяване в най-висока степен на гарантираното им от закона право на участие и защита в това производство. Предвиден и специален ред за събиране на вземания от този вид, от който имащия интерес може да се възползва. Въвеждането на ограничението в чл. 56, ал. 1, т. 6, предл. 2 и чл. 78, т. 2 от Наредбата, води до нерегламентирано с акт от по-висока степен, ограничаване на свободната стопанска инициатива и поставянето на желаещи да участват в открити от Общината търгове и конкурси в нееднакви правни условия за стопанска дейност. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че по този начин върху кандидата за участие в търг или конкурс на територията на общината биха въздействали на едно и също основание повече от една неблагоприятна последица, а именно: събиране на дължимите суми по принудителен ред от една страна, а от друга изключване от стопанската дейност на територията на съответната община. Не следват да бъдат въвеждани ограничения свързани с въпроси, които могат да дадат възможността за формулиране на обосновано становище относно: компетентност, обезпеченост или гаранции за коректността на правен субект, участващ в гражданския оборот и в частност встъпващ в правоотношение с общината, при и по повод осъществяване на нейната дейност и задължения. Общината има възможност да определи критерии, които да дадат възможност за оценка на всеки кандидат без да ограничава достъпа му до конкурсна процедура. След като е отменил разпоредбите на чл. 56, ал. 1, т. 6, предл. 2 и чл. 78, т. 2 от Наредба № 3 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, като незаконосъобразни, съдът е постановил правилен и обоснован съдебен акт. Не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на приложимия в случая материален закон, т. е. липсват касационни основания по АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Трето отделение