Определение № 13635 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10808/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба "ТАКТИКЪЛ ЕКСПОРТС" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, [адрес] и ЕИК 202122133 срещу Разпореждане №20069 от 15.10.2024 г. на Административен съд София – град (АССГ), по административно дело № 10087/2024 г. С обжалваното разпореждане съдът отхвърля искането на дружеството по чл. 250 АПК, като приема, че не се касае за фактическо действие, а за правно такова, целящо издаването на индивидуален административен акт, в което производство съдът не може да се намесва. Частният жалбоподател – "ТАКТИКЪЛ ЕКСПОРТС" ЕООД, счита обжалваното разпореждане за неправилно поради нарушение на материалния закон. Обосновава извод, че съдът неправилно приема, че не се касае за фактически, а за правни действия и съответно това е довело до неправилен карен извод. Твърди, че дадените от административния орган указания за представяне на документи, които вече са представени, от една страна представляват само по себе си отказ от провеждане на производството, а от друга дружеството е получило “отказ”, без да има правни средства своевременно да го обжалва. Сочи, че изчакването да изтече срока за произнасяне, обезсмисля цялото административно производство, без значение от неговия изход, предвид което посочва, че искането на дружеството, е било съдът да задължи административния орган да проведе процедура по закон, без значение как и с какъв резултат същата ще приключи, което противно на изводите на съда, не представлява изземване на правомощия на административния орган от страна на съда. Иска обжалваното разпореждане да бъде обезсилено и да бъде задължена Междуведомствената комисия по експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение, да издаде или откаже разрешително за износа на мостри. Частният жалбоподател се представлява от адвокат Б. Велев – Софийска адвокатска колегия. Ответникът по частната жалба изразява становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени доводи. Счита определението на съда за правилно и иска същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че: На 27.09.2024 г. от дружеството “ТАКТИКЪЛ ЕКСПОРТС” ЕООД подава Заявление за издаване на разрешение за участие в търговско изложение с вх. №56 до Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение (Междуведомствена комисия). На 09.10.2024 г. дружеството е уведомено от секретаря на Междуведомствената комисия, че комисията е отложила вземането на решение по подаденото заявление на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба (ЗЕКПСОИТДУ) и е допълнила, че за да бъде преразгледано отново подаденото заявление е необходимо дружеството да предостави подробно посочени в писмото документи, липсващи към подаденото заявление. С Определение №19975 от 15.10.2024 г. на АССГ по адм. дело №10087/2024 г., съдът задължава незабавно Междуведомствената комисия да посочи дали и как се е произнесла по подаденото от дружеството заявление, както и за кога е отложено произнасянето по чл. 57 ЗЕКПСОИТДУ. В изпълнение на дадените от съда указания от Министъра на икономиката и индустрията е представен отговор с изх. №11-00-118 от 15.10.2024 г., в който е посочено, че вземането на решение по подадено заявление на дружеството е отложено, като на заявителя с писмо от 09.10.2024 г. са посочени липсващите документи, които следва да представи. В допълнение от страна на административния орган е посочено, че съгласно разпоредбите на чл. 57, ал. 3 ЗЕКПСОИТДУ отлагането по чл. 57, ал. 1 от с.з. е до отпадане на основанието за него, но за срок, не по-дълъг от 60 дни. С обжалваното разпореждане съдът приема, че за да предостави търсената от дружеството защита регламентирана в чл. 250 АПК, следва да се касае за фактическо, а не за правно действие. Излага подробни мотиви и приема, че в конкретния случай от страна на дружеството се иска издаване на акт от страна на административния орган по реда на чл. 57 ЗЕКПСОИТДУ, в което производство съдът не може да се намесва. Въз основа на изложеното съдът отхвърля искането. Определението е валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, след като обсъди твърдението и доводите на частния жалбоподател и провери обжалваното разпореждане, приема: Разпоредбата на чл. 250 АПК дава средство за защита на всеки, на когото гарантирани от закона права и интереси са засегнати от фактически действия, извършвани от името на административния орган или от длъжностно лице на администрацията на административния орган. По аргумент от чл. 250 може да се заключи, че неоснователни са онези действия, които не се основават на административен акт или на закона. Следователно защитата по чл. 250, ал. 1 АПК е защита от неюридически действия на административен орган, т. е. защита само срещу фактически действия, които се извършват извън определените по закон правомощия на органа. За да е допустимо искането по чл. 250 АПК е необходимо твърдяното фактическо действие да не е прекратено и да е налице правен интерес от търсената защита. Преди всичко следва да се посочи, че съдът не е обвързан от правната квалификация на искането, с което е сезиран. Въз основа на фактическото съдържание на искането съдът определя правната квалификация на същото и с оглед на нея провежда съответното съдебно производство. В случая, видно от съдържанието на документа, с който „ТАКТИКЪЛ ЕКСПОРТС” ЕООД е сезирал съда, наречено заявление, е че дружеството цели издаването на разрешение за износ на мостри бронежилетки за участие в международно изложение и сочи, че към заявлението до Междуведомствената комисия са приложени всички необходими документи и изискването на допълните такива от административния орган е неадекватно, поради което е приравнило действието по изискване на допълнителни документи на отказ. но в заявлението няма оспорване нито на изричен или мълчавил отказ, нито на решението по чл. 57, ал.1 от ЗЕКПСОИТДУ за отлагане на произнасянето по заявлението. Следователно правилно първоинстанционният съд приема, че в случая между „ТАКТИКЪЛ ЕКСПОРТС” ЕООД и Междуведомствената комисия е започнало производство по издаването на административен акт, а именно разрешение за износ на мостри бронежилетки за участие в международно изложение. В рамките на това производство, административният орган е изискал допълнителни доказателства, това представлява фактическо действие, но то се основава на закон. Съгласно чл. 35 АПК индивидуалният административен акт се издава се след като се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая. Дали преценката на Междуведомствената комисия, че към заявлението не са представени всички необходими доказателства, за да се произнесе или не, е преценка по съществото на спора, която може да бъде извършена след издаването на административния акт или след прекратяване на производството по заявлението. В случая не е налице нито административен акт за отказ, нито такъв за прекратяване на производството. Административният орган е уведомил заявителя, че за да се произнесе са му необходими още документи и доказателства. Законът (чл. 35 АПК) задължава административния орган да издаде административния акт след като изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, а това безспорно става като се съберат всички документи и доказателства. Налице е продължаващо производство по издаването на административен акт, а съгласно чл. 21, ал.5 АПК – „не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове“. Действията на Междуведомствената комисия по изискването на допълнителни документи и доказателства са част от производство по издаването на индивидуален административен акт и не представляват такива по смисъла на чл. 250 АПК. Следователно правилен е изводът на първоинстанционния съд, че за лицето липсва правен интерес от търсената защита, тъй като действията на административен орган, които оспорва са предприети в рамките на производство по издаване на административен акт и те могат да бъдат оспорвани чрез оспорване на крайния акт, с който административния орган се произнесе по заявлението, с което е сезиран. Налага се извод, че оспорените действия по изискването на допълнителни документи от „ТАКТИКЪЛ ЕКСПОРТС” ЕООД на Междуведомствената комисия се основават на закон, поради което не попадат в приложното поле на защита по чл. 250 АПК, както правилно е заключил и първоинстанционният съд. Правилно съдът посочва, че в ЗЕКПСОИТДУ и по конкретно в чл. 57 от с.з., Междуведомствената комисия може да отложи вземането на решение по заявление за издаване на индивидуално или глобално разрешение, за което дружеството е уведомено. По изложените съображения изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на искането по чл. 250 АПК е правилен, поради което съдът следва да остави в сила обжалваното разпореждане като съответно на закона и представените доказателства. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение