Решение № 15490 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3406/2012 г.

Решение № 15490 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3406/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 37/09.01.2012 г., постановено по адм. дело № 1966/2011 г. по описа на Варненския административен съд в частта, в която е отменен РА № 251005094/08.02.2011 г., потвърден с решение № 172/03.05.2011 г. на директора на същата дирекция за определен корпоративен данък на СД "Красивел-Тодоров, Драганов и с-ие" - гр. Търговище, както следва: за 2005 г. за сумата над 770,64 лв. до 3 170,65 лв. и съответните лихви; за 2006 г. за сумата 6 185,78 лв. изцяло и съответните лихви; за 2007 г. за сумата 7 525,90 лв. изцяло и съответните лихви; за 2008 г. за сумата над 921,39 лв. до 1 410,59 лв. и съответните лихви и за 2009 г. за сумата над 404,60 лв. до 2 421,55 лв. Касаторът е посочил отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно прилагане на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изложени са и оплаквания за неприлагане на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне жалбата на събирателното дружество против ревизионния акт изцяло, както и е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В отхвърлената част на жалбата на СД "Красивел - Тодоров, Драганов и с-ие" не е постъпила касационна жалба и решението в тази му част е влязло в сила и затова не е предмет на настоящето касационно производство. Ответникът по касационната жалба СД "Красивел-Тодоров, Драганов и с-ие" - гр. Търговище, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба само в частта за разноските, а в останалата част счита жалбата за неоснователна. Според прокурора съдът е изложил пълни, ясни и непротиворечиви мотиви по тълкуване и прилагане на закона, както и е обсъдил всички доказателства, включително и приетата съдебно-счетоводна експертиза и е изследвал движението на паричните средства и затова решението му е правилно в обжалваната част. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока, предвиден в чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Спорът между страните, очертан от първоинстанционния съд е, налице ли са били парични средства у физическите лица - съдружници в СД "Красивел-Тодоров, Драганов и с-ие", които да предоставят на дружеството и правилно ли са определени приходите и разходите на това ревизирано дружество. За да отмени частично ревизионният акт, изготвен при ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за определения корпоративен данък за 2005 г., 2008 г. и 2009 г. и изцяло за 2006 г. и 2007 г., първоинстанционният съд е приел, че в събирателното дружество са постъпили суми от посочените съдружници Драганов и Тодоров. За 2005 г. съдът се е съобразил с представените в съдебното производство ГДД за 2004 г. относно декларираната печалба от Красимир Драганов на предприятието му на ЕТ "Красимир Драганов" и е прието в решението на съда, че той е разполагал за 2005 г. с 9 500 лв., които е дал на събирателното дружество. Относно твърденията на посочения съдружник, че е получил и 4 000 лв. в заем от В. Василев, съдът не ги е кредитирал, приемайки че с оглед твърденията на Драганов, че този заем е получен по договор от 05.09.2004 г., предвид че 2004 г. не е ревизирана. В този смисъл съдът е уважил частично жалбата на събирателното дружество, респ. отменил е частично ревизионния акт за 2005 г. за сумата над 770,64 лв. до 3 170,65 лв. и съответните лихви. За 2006 г. за да отмени изцяло определения на дружеството корпоративен данък в размер на 6 185,78 лв., ведно с лихвите решаващият съд е приел, че у ревизирания субект са постъпили парични средства от съдружника Драганов в размер на 41 500 лв., като произхода на тези средства са от възстановени на този съдружник суми от събирателното дружество, които той е реинвестирал отново в дружеството. За 2007 г. за да отмени изцяло определения с ревизионния акт корпоративен данък за 7 525,90 лв. първоинстанционният съд е изложил същите мотиви, както за 2006 г., приемайки че сумата от 71 400 лв. Драганов е получил като възстановена от дружеството и отново е реинвестирал в същото посочената сума. За 2008 г. съдът е отменил частично ревизионния акт за определения корпоративен данък над сумата 921,39 лв. до 1 410,59 лв. и съответните лихви, като е прието в съдебното решение, че в дружеството са постъпили суми от 93 500 лв. от съдружника Ивелин Тодоров. Според съда е доказано, че част от тази сума е от кредит на съпругата на посочения съдружник в размер на 80 000 лв. За 2009 г. съдът е отменил частично ревизионния акт за сумата над 404,60 лв. до 2 421,55 лв. с лихвата, мотивирайки се отново с аналогичния подход на ревизията, като този за 2008 г. Според решаващият съд след като ревизията е признала, че на съдружника Тодоров са възстановени средства от дружеството в размер на 34 000 лв., няма пречка да се приеме, че тази сума е реинвестирана отново в събирателното дружество и следователно тази сума следва да се изключи от разходите. Решението на първоинстанционния съд в обжалваните части е правилно постановено. Правилно решаващият съд е очертал спорния въпрос между страните по делото, който се свързва с това дали съдружниците - физически лица в СД "Красивел-Тодоров, Драганов и с-ие" са притежавали посочените парични средства, за да се приеме, че те са вложени в дружеството. За 2005 г. съдът законосъобразно е приел въз основа на ангажираните в съдебното производство доказателства, че съдружникът Драганов е притежавал сумата от 9 500 лв., която е от печалба на предприятието му на ЕТ "Красимир Драганов" и му е изплатена с разходно-касов ордер и по този начин е доказано, че тя е внесена в дружеството. Сумата от 2 600 лв. също правилно е приета от съда, като разполагаема за ревизираната 2005 г., поради което посоченият съдружник е доказал, че е притежавал и съответно внесъл в дружеството процесните суми. Затова са законосъобразни изводите на съда, че с тази сума следва да се намалят разходите на дружеството, респ. се намалява и отрицателното салдо и правилно съдът е отменил частично ревизионният акт в тази му част за сумата над 770,64 лв. до 3 170,65 лв. и съответстващите лихви. За 2006 г. и 2007 г. правилно съдът е отменил изцяло определения корпоративен данък с ревизионният акт, тъй като правилно е приел, че и за двете ревизирани години съдружникът Драганов е внасял парични суми в дружеството, произходът на които е от възстановяване на такива от събирателното дружество. По време на ревизията е установено това обстоятелство, като е отразено, че събирателното дружество е осчетоводило сумите по с/ки 453/501, поради което правилно съдът е установил, че няма пречка да се приеме, че впоследствие сумите са реинвестирани отново в дружеството, предвид изричното им осчетоводяване. Поради това, че посоченото обстоятелство е установено и по време на ревизията, законосъобразни са изводите на съда, че с посочените в решението суми (41 500 лв. за 2006 г. и 74 100 лв. за 2007 г.) този съдружник е извършил реинвестирането им отново в събирателното дружество. Не се спори между страните, че сумите са осчетоводени от ревизирания субект по с/ка 493 "Други кредитори". За 2008 г. и 2009 г. правилно съдът е приел, че след като приходните органи по време на ревизията са признали за 2008 г. 74 000 лв. налични средства у съдружника Ивелин Тодоров от изтеглен кредит от неговата съпруга и 65 000 лв., които са му възстановени от събирателното дружество, то няма пречка да се възприемат изводите на първоинстанционния съд. След като между страните няма спор за възстановените от дружеството суми на посочения съдружник, липсва правно основание тези суми да се изключат от разходите на дружеството и в този смисъл правилно за посочените ревизирани години съдът частично е отменил определения от ревизията корпоративен данък. Конкретни оплаквания в касационната жалба не са изложени, поради което и предвид изложеното по-горе обжалванато решение в посочените части, в които ревизионният акт е отменен е правилно и не са налице отменителните основания, сочени от касатора и затова решението следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Относно решението на съда в частта за разноските. И в тази обжалвана част решението е правилно постановено. Неоснователно касаторът сочи, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК, тъй като при извършването на ревизията не е имало пречка приходните органи да извършат проверка на годишните данъчни декларации на съдружниците, предвид техните твърдения, каквото задължение им вменява чл. 3 и чл. 5 ДОПК с оглед основните принципи в данъчното производство на обективност и служебното начало. Представянето на тези доказателства от ревизираното дружество, не води автоматично до прилагане на чл. 161, ал. 3 ДОПК и като е приел това, първоинстанционният съд и в тази част на решението не е допуснал нарушения, водещи до отмяната му. Предвид изхода на делото, на касатора не се присъжда юрисконсултско възнаграждение. С оглед гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,