Определение № 45 от 18.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 618/2011 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК Образувано е по частна жалба на И. И. Т. от [населено място] ,чрез пълномощник адв. К. Ч., срещу определение №12/64 от 11.08.2011г по ч. гр.дело № 10688/2011г на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба на касатора срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист по чл. 416 от ГПК ,въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Жалбоподателят поддържа оплакване за незаконосъобразност. Неправилно спрямо обжалваното пред СГС разпореждане,което е за издаване на изпълнителен лист по чл. 416 от ГПК, е прието за относимо правилото на чл. 413 ал.1 от ГПК. Следвало е да намери приложение реда по чл.407 от ГПК. Отговор не е постъпил. Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима по реда на чл. 274 ал.2 от ГПК Частната жалба е основателна по същество. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че издаденият изпълнителен лист е въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение по реда на чл. 416 ГПК, поради което разпореждането на първоинстанционния съд не подлежи на инстанционен контрол .С друго определение, което не е предмет на настоящето производство, изпълнението на заповедта е спряно по реда на чл. 423 от ГПК. Определението е неправилно. При заповедното производство, изричната уредба на обжалването или неговата недопустимост (чл.413 от ГПК ) е следвана от законодателя, но по отношение на актовете, представляващи изпълнително основание. Изричната регламентация на обжалването при незабавното изпълнение макар да е свързана с издаването на изпълнителен лист, е наложена от особеностите на производството,в която връзка съществува и уредбата по чл. 419 от ГПК. Поради това липсата на изрично, успоредно уредено обжалване на акта по чл. 416 от ГПК, не сочи законът да е изключил действието на чл. 407 от ГПК и общото правило ,че разпореждането за издаване на изпълнителен лист подлежи на обжалване с частна жалба По изложените съображения, ВКС ІІІ г.о