Определение № 1175 от 11.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 810/2025 г.

Постъпила е молба вх. № 260021/07.01.2025 г. от С. М. Т., ЕГН-[ЕГН], С. М. Т., ЕГН-[ЕГН] и А. М. Т., ЕГН-[ЕГН], за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК на определение № 966/22.04.2013 г. по ч. гр.д.№ 69/2013 г. на РС-Велико Търново, с което е постановено да се впише в книгата по чл. 49, ал.1 ЗН, че те, като наследници на С. Я. Р., починала в [населено място] на 13.06.2011г., на основание чл. 51 ЗН, са изгубили правото да приемат оставеното от нея наследство поради незаявяване в определения им срок дали приемат наследството. Със същото определение е вписано приемането на наследството от наследниците на същата А. М. А. и М. А. М.. Молителите твърдят, че поради нередовното им уведомяване не са узнали за определения им от съда срок, в който да заявят дали приемат наследството, оставено от С. Я. Р., починала в [населено място] на 13.06.2011г., поради което срокът не е започнал да тече и вписването в книгата по чл. 49, ал.1 ЗН е незаконосъобразно. Ответникът по молбата „Банка ДСК“ ЕАД не взема становище. Съдът на основание чл. 307, ал.1 ГПК при проверка допустимостта на молбата, констатира следното. Относно допустимостта на молба за отмяна на определение, постановено в производство по чл. 51 ЗН, е образувано тълк. дело № 4/2024 г. на ОСГК на ВКС по два въпроса, от които първият е: „Подлежи ли на отмяна на основание чл. 303 ГПК актът на районния съд по чл. 51, ал. 2 от Закона за наследството?“. Този въпрос е относим към допустимостта на молбата, поради което на основание чл. 292 във вр. с чл. 278, ал.4 ГПК, с определение № 1250/17.03.2025 г., производството по настоящото дело е спряно до постановяване на решение по тълк. дело № 4/2024 г. на ОСГК на ВКС. Постановено е Тълкувателно решение № 4/2024 от 24.02.2026 г. по тълк. дело № 4/2024 г. на ОСГК на ВКС, поради което производството по настоящото дело следва да бъде възобновено. В т. 1 от ТР № 4/2024 от 24.02.2026 г. се приема, че актът, с който районният съдия е разпоредил вписване в особената книга на съда на последицата по чл. 51, ал. 2 ЗН, не подлежи на отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Тъй като е поискана отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на определение, с което районен съд е разпоредил вписване в особената книга на съда на последицата по чл. 51, ал. 2 ЗН, съгласно приетото в т. 1 от ТР № 4/2024 г. на ОСГК на ВКС, подадената молба за отмяна е недопустима, като подадена против съдебен акт който не подлежи на отмяна по реда на чл. 303-309 ГПК и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение