Определение от 17.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10928/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 225 АПК, във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) – Пловдив при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), приподписана от главен юрисконсулт Ц. Дамянова, срещу Решение № 1480 от 04.08.2023 г., постановено по адм. д. № 1046 по описа на Административен съд - Пловдив (АС - Пловдив) за 2023 г. С обжалваното съдебно решение, по жалба на „Черноморец“ ООД, ЕИК 103271470, е отменен Ревизионен акт № Р-16001620002597-091-001 от 23.11.2020 г. (РА), издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на НАП (ТД на НАП) – Пловдив, потвърден с Решение № 90 от 02.02.2021 г., издадено от директора на Д „ОДОП” - Пловдив, в частта на установеното на настоящия ответник по касация задължение по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 1176040,18 лв., ведно с начислените лихви в размер на 152530,73 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се направеният от първоинстанционния съд извод, че процедурата по връчване на акт за дерегистрация не е изпълнена в цялост, поради което този акт не е надлежно връчен на дружеството и не е породил правни последици, като последният не е бил обжалван от „Черноморец“ ООД. Сочи се, че на АС – Пловдив не било известно, че в съответствие с разпоредбата на чл. 32, ал. 5 ДОПК заедно с поставяне на съобщението по чл. 32 ДОПК било изпратено и второ писмо с обратна разписка на 21.06.2019 г., което касационният жалбоподател прилага към касационната жалба. Наред с това, налице са доказателства за спазване на процедурите по чл. 32, ал. 4 и ал. 5 ДОПК. Поддържа се становище, че констатираните от съда различия между публикуваното в интернет съобщение и съобщението, поставено на определеното за това място в ТД на НАП – Пловдив относно посочените в тях адрес на управление и адрес за кореспонденция не са такива, които да са съществени и да опорочат процедурата по чл. 32 ДОПК. В тази насока касационният жалбоподател се позовава и на направения от съда извод, че адресът за кореспонденция на „Черноморец“ ООД по смисъла на чл. 28 ДОПК е този в гр. Пловдив, [улица]няма данни в регистър Булстат да е вписан друг адрес за кореспонденция или в Търговския регистър да е вписан друг адрес на управление. В този смисъл в касационната жалба се твърди, че актът за дерегистрация е влязъл в сила на 05.07.2019 г. Изразява се становище, че с оглед разпоредбата на чл. 110, ал. 2, изр. второ ЗДДС към тази дата дружеството е било дерегистрирано по ЗДДС, но предвид изложените в обжалваното решение съображения, то би следвало да изпълнява задълженията си на регистрирано по този закон лице, вкл. да декларира извършените от него облагаеми по ЗДДС доставки и начисленият за тях данък, да внася декларирания косвен данък в посочените в закона срокове. На основание така изложените аргументи в касационната жалба се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу спорния РА. Претендира се присъждане на сторените разноски за държавна такса за касационното производство и на юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции съобразно развитието на производството досега. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от другата страна. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт Ц. Дамянова, която от негово име поддържа жалбата, а по същество на оспорването моли да бъде уважена. Ответникът – „Черноморец“ ООД не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Представя писмена защита преди съдебното заседание, с която оспорва касационната жалба, а по същество на оспорването по нея моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано устно заключение за неоснователност на касационната жалба. С Решение № 4114 от 19.04.2023 г., постановено по адм. д. № 9035 по описа на Върховния административен съд за 2022 г. е отменено Решение № 532 от 24.03.2022 г., постановено по адм. д. № 579 по описа на АС - Пловдив за 2021 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС - Пловдив. Като пристъпи към произнасяне на съдебното решение, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд установи, че по отношение на съдията Румяна Лилова е налице основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) – съпругът на съдията е бил в договорни отношения с процесуалния представител на ответника по касация, който е участвал в хода на първоинстанционното производство по адм. д. № 579 по описа на АС – Пловдив за 2021 г. и в хода на производството пред Върховния административен съд по адм. д. № 9035 по описа за 2022 г. Въпреки че посоченият процесуален представител не е осъществявал фактически процесуално представителство на „Черноморец“ ООД в съдебното производство по адм. д. № 1046 по описа на АС – Пловдив за 2023 г. (по чл. 226 АПК) и в настоящото производство пред Върховния административен съд (по чл. 225, във вр. с чл. 208 АПК), за същия по делото е налице пълномощно на л. 39 от адм. д. № 579 по описа на АС – Пловдив за 2021 г. Видно от него адвокатът е упълномощен да представлява „Черноморец“ ООД до окончателното приключване на делото във всички съдебни инстанции. Отбелязването, направено в призовката на л. 6 от адм. д. № 1046 по описа на АС – Пловдив за 2023 г. от длъжностното лице – призовкар относно дадени сведения от адвоката не съставлява прекратяване на представителството по чл. 36 от Гражданския процесуален кодекс. По делото не са налице данни и доказателства да е налице отказ от пълномощие по смисъла на цитираната разпоредба, нито да е направено оттегляне на пълномощията на адвоката по чл. 26 от Закона за адвокатурата. По изложените съображения и с оглед избягване на всякакви съмнения в безпристрастието на съдията Румяна Лилова, същата следва да бъде отведена от разглеждането и решаването на спора. Предвид горното и на основание посочената разпоредба съдията Румяна Лилова не може да участва по делото. Доколкото в съдебното заседание на 18.03.2024 г. е даден ход на делото по същество, с настоящото протоколно определение това определение следва да се отмени. Делото следва да бъде докладвано на председателя на първо отделение на Върховния административен съд за определяне на друг съдия – докладчик. Ето защо и на основание чл. 22, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 253 ГПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение