Решение № 1823 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 319/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал.7, във вр. с чл. 129, ал. 7 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно -осигурителна практика” (ОДОП) – София против Решение №39081/24.11.2025 г. на Административен съд – София – град (АССГ) по адм. д. №6313/2025 г., с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) №П-22221025017284-004-001/10.02.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – ГДО, в частта му за лихвите, и преписката е изпратена на компетентните органи по приходите за ново произнасяне. С твърдения за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на решението на административния съд и присъждане на разноски (юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции и държавна такса). Според него съдът не е обсъдил съображенията му, изложени в писмен вид, не е съобразил посочените от него решения на ВАС и СЕС и е постановил решението си в нарушение на чл.129, ал. 6, изр. първо ДОПК. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юрк. Тодорова. Страната представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба – ENTAIN OPERATIONS Limited, служебен номер [номер], със съдебен адрес: гр. София, [улица] – оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Йорданов по съображения, подробно изложени в писмения отговор и в хода на устните състезания. Иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и ако жалбата бъде уважена, да бъде намалено претендираното от противната страна юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационният състав на ВАС, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е АПВ №П-22221025017284-004-001/10.02.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – ГДО, в оспорената му част, потвърдена с Решение №414/24.04.2025 г. на директора на Дирекция ОДОП – София, относно отказано възстановяване на лихва за периода 23.12.2020 г. г. до датата на възстановяване на сумата от 317 294.35 лв. (10.02.2025 г.) При точно установени факти, по които страните не спорят, АССГ обосновава изводи за валидност и материална незаконосъобразност на АПВ в оспорената му част. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, поради следните съображения: Правилно приема АССГ, че оспореният частично АПВ е издаден от компетентни органи по приходите – главни инспектори в ТД на НАП - ГДО, на които е възложено извършването на проверка и съставяне на акт за резултата от нея с Резолюция № ПО-22221025017284-0РП-001/27.01.2025 г. на началник-сектор при ТД на НАП - ГДО, надлежно оправомощен да издава резолюции за извършването на проверки със Заповед №ГДО -105/12.07.2023 г. на директора на ТД на НАП - ГДО, издадена на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. В случая проверката е възложена на основание чл. 129, ал. 2, т. 2 ДОПК във връзка с постъпило искане по ал. 1 и АПВ е издаден на основание чл. 129, ал. 3, изр. първо ДОПК. Правилно съдът определя основния спорен за страните по делото въпрос, който е за дължимостта на компенсаторна лихва за възстановения на дружеството данък при източника в размер на 317 294. 35 лв., при безспорно установени факти. С АПВ е възстановен недължим данък при източника в размер на 317 294.35 лв. за дивиденти от печалбата за годините от 2017 г. до 2019 г., разпределени от ДжиВиСи Сървисис (България) ЕООД (сега Ентейн Сървисиз (България) ЕООД) в полза на ДжиВиСи Сървисис Лимитид – Гибралтар (сега Ентейн Оперейшънс Лимитид). Данъкът е деклариран с декларация по чл. 201, ал 1 ЗКПО, подадена на 04.01.2021 г. и внесен по сметката на НАП на 22.12.2020 г. Според АССГ подаването на декларация пред органите по приходите е един от способите за установяване на данъчни задължения. Така установеният данък е събран, доколкото фактически е получен от фиска. Той е събран в нарушение на правото на ЕС според решението на СЕС по дело С-287/2023, в което изрично е посочено, че чл. 49 ДФЕС не допуска разпоредби на националното право и съдебната практика на държава членка, които предвиждат облагане с данък при източника на дивидентите, разпределени от местни дружества към установени в Гибралтар дружества. Подобна национална практика е нарушение на правото на ЕС, тъй като представлява ограничение на свободата на установяване, което е в противоречие на правото на ЕС и забранено от чл. 49 ДФЕС. Съдът приема, че единствената причина да бъде начислен и внесен данъкът при източника е установената практика на НАП, въз основа на която е издаден Ревизионен акт (РА) №Р-29002917004916-091-001/01.12.2017 г. РА е издаден в изпълнение на Разяснение на изпълнителния директор на НАП №24-29-92/22.05.2017 г. относно приложението на чл. 194, ал. 3, т. 3 ЗКПО. Същият е отменен с Решение №11980/07.11.2024 г. на ВАС по адм. д. №10134/2022 г. Позовавайки се на решенията на СЕС по съединени дела С-415/20, С-419/20 и С-427/20 и по дело С-565/11, съдът счита, че сумите, платени на държавата, в нарушение на правото на СЕС, следва да бъдат възстановени с лихви за целия период от датата, на която са платени, до датата, на която са възстановени, като израз на обшия принцип на възстановяване на недължимо платеното и целящи да компенсират невъзможността да бъде използвана съответната сума. Както беше посочено по-горе, касационният жалбоподател оспорва така постановеното решение с основния довод, че то противоречи на чл. 129, ал. 6, изр. първо ДОПК. Според чл. 129, ал. 6 ДОПК недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, само когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В чл. 129, ал. 5 ДОПК е регламентирано задължението на органа по приходите в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т. 2 изцяло посочените в акта суми за данъци и др., заедно с дължимата по ал. 6 лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на: 1. суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци и др., установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище. В случая разяснението на изпълнителния директор на НАП №24-29-92/22.05.2017 г. относно приложението на чл. 194, ал. 3, т. 3 ЗКПО е дадено по реда на чл. 10, ал. 1, т. 10 ЗНАП във връзка със запитване, направено от българското дъщерно дружество – „Буин.Парти Сървисиз (България) ЕООД, преименувано на 08.11.2017 г. на ДжиВиСи Сървисис (България) ЕООД (сега Ентейн Сървисиз (България) ЕООД). Според това разяснение условието на чл. 194, ал. 3, т. 3 ЗКПО за освобождаване от облагане с данък при източника не е изпълнено, когато получател на дивидента е местно лице на Гибралтар. В съответствие с това разяснение е издаден РА №Р-29002917004916-091-001/01.12.2017 г., с който са установени на същото дружество задължения за данък по чл. 194, ал. 1, т. 1 ЗКПО за разпределени и изплатени от него на дружеството – майка, местно лице на Гибралтар, дивиденти за периодите от 2012 г. до 2016 г. Според т. 70 от Определение на СЕС от 16 май 2024 г. по дело С-287/23 национални разпоредби и съдебна практика (следователно и административна практика с оглед т. 58, т. 67 и т. 68), предвиждащи облагане с данък при източника на дивидентите, разпределени от местни дружества към дружества, установени в Гибралтар, противоречи на чл. 49 ДФЕС. Изводът е, че процесният данък за годините, следващи периода, обхванат от РА, е внесен от българското дъщерно дружество в изпълнение на административна практика и конкретно дадено по негово запитване указание на орган по приходите, за която с решение на СЕС е прието, че противоречи на правото на ЕС. Правилно АССГ приема, че в този случай данъкът, събран от държавата в нарушение на правото на ЕС, в изпълнение на конкретни указания на изпълнителния директор на НАП и установена административна практика, за която свидетелства издаденият РА за предходен период, следва да бъде възстановен с компенсаторна лихва от датата на внасянето му до датата на възстановяването му. Според решението на СЕС по съединени дела С-415/20, С-419/20 и С-427/20 и по дело С-565/11, на което и административният съд се позовава, правото на възстановяване и правото на лихви, предназначени да компенсират невъзможността да се използва съответната парична сума, може да бъде изтъкнато не само в случаите, когато национален орган е наложил на правен субект задължението за плащане, но и в други случаи като плащане в изпълнение на национална разпоредба, противоречаща на правото на ЕС, или неправилно транспонираща това право. (т. 63 и т. 64). Условията и редът за заплащане на лихви, регламентирани във вътрешния правов ред на държавите членки в случаите на възстановяване на парични суми, събрани в нарушение на правото на ЕС, не трябва да лишават правния субект от подходящо обезщетение чрез заплащането на лихви (т. 75 и т. 76). В цитираното по-горе определение по дело С-287/23 СЕС посочва, че отказът да се освободят от облагане с данък при източника дивидентите, изплащани на установени в Гибралтар дружества, се дължи на неправилното тълкуване от страна на българските административни и съдебни органи на чл. 194, ал. 3, т. 3 ЗКПО, в резултат на което една такава практика автоматично изключва през релевантния за спора в главното производство период възможността установените в Гибралтар дружества да се ползват от освобождаването от облагане с данък при източника. Тази практика не отговаря на изискванията, установени в съдебната практика на СЕС (т. 66 и т. 67). В съответствие с определението на СЕС правилно административният съд приема, че е приложимо и решението му по съединени дела С-415/20, С-419/20 и С-427/20 и по дело С-565/11 относно дължимостта на лихвата, предназначена да компенсира невъзможността да се използва съответната парична сума, внесена в изпълнение на посочената административна практика по неправилно тълкуване и прилагане на националния закон в противоречие с правото на ЕС и съдебните решения на СЕС. Според настоящият съдебен състав сумите по чл. 129, ал. 5, т. 1 ДОПК, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище, които с влязъл в сила съдебен или административен акт са признати за подлежащи на възстановяване като недължими, следва да се възстановят с лихвата по чл. 129, ал. 6, изр. първо ДОПК. Чл. 126, ал. 6, изр. първо ДОПК е приложим и в настоящия случай, когато сумата, подлежаща на възстановяване е недължимо платена в изпълнение на административна практика и на конкретно дадено указание на орган по приходите, за която с решение на СЕС е прието, че противоречи на правото на ЕС. Поради това е неоснователен доводът на касационния жалбоподател за неправилно прилагане и тълкуване на чл. 129, ал. 6 ДОПК от страна на АССГ с постановеното от него решение. Не са налице и твърдените от него съществени процесуални нарушения доколкото те не обуславят различен изход от спора. Като е отменил АПВ в оспорената му част и е върнал преписката на компетентните органи по приходите за ново произнасяне по искането на ENTAIN OPERATIONS Limited с вх. №26-Е-666/15.01.2025 г. при съобразяване с дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение