Определение № 14 от 13.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 14/2015 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на ответника [фирма], [населено място] за спиране на изпълнението на решение № 2382 от 19.12.2014г. по в. гр. дело № 2835/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С въззивното решение е отменено решение от 29.05.2014г. по гр. дело № 4128/2013г. на Софийски градски съд, І ГО, 11 състав и вместо това е постановено друго, с което ответникът [фирма], [населено място] е осъден да заплати на ищцата Ваня А. Г. от [населено място] на основание чл. 208, ал. 1 КЗ сумата 27 000 лв. – застрахователно обезщетение, заедно със законните лихви от подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2 431,38 лв. – лихви за забава за периода от 07.12.2010г. до 25.03.2013г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 998 лв. – разноски по делото. Касационната жалба срещу въззивното решение с приложено към нея изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е подадена от ответника по предявените искове [фирма], [населено място] в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК – на 09.12.2015г. при постановено въззивно решение на 19.12.2014г., касаторът е внесъл по сметка на ВКС държавна такса за преценка на допускането на касационно обжалванe в размер 30 лв. и надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 3 ГПК в размер общо 29 431,38 лв. /27 000 лв. и 2 431,38лв./, които суми са постъпили по сметката за обезпечения на ВКС на 09.01.2015г. Въз основа на изложените фактически констатации се налага изводът, че са налице условията за спиране изпълнението на решение № 2382 от 19.12.2014г. по в. гр. дело № 2835/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав. Мотивиран от горното, ВКС, Търговска колегия, Второ отделение