Определение № 1916 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 663/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от О. С. С. срещу определение № 36953 от 10.11.2025 г., постановено по административно дело № 10446/2025 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на Висшия адвокатски съвет като недопустима и производството по делото е прекратено. По наведени доводи за неправилност на определението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му. Препис от жалбата е изпратен на насрещната страна с указания, че в тридневен срок от получаването й може да подаде възражение с писмени доказателства срещу нея, но такива по делото не са постъпили. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Правилно и обосновано с обжалваното определение първоинстанционният съд приема, че на първо място липсва мълчалив отказ, а освен това актовете, постановени по реда на чл. 137 от Закона за адвокатурата не подлежат на обжалване по съдебен ред. В случая е налице постановен отказ да се образува дисциплинарно производство срещу адвокат по сигнал на С., като по жалба на последния срещу този отказ е налице изрично произнасяне, както от Адвокатския съвет при Софийска адвокатска колегия, така и от Висшия адвокатски съвет. При това обжалваното определение е законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а същото е и обосновано – съдът е формирал правните си изводи въз основа на събраните по делото доказателства, които е изложил аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение