Определение № 228 от 21.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 687/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано е по частна жалба на М. К. В., против определение от 31.01.2020 г. по в.гр.д. № 6095/2019 г. на Апелативен съд София. Ответникът по частната жалба – ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място], чрез процесуалния си представител- юрк. К. А., оспорва основателността на жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на софийски апелативен съд е спрял на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по в. гр. дело № 6095/2019 г. до приключване на НОХД № 211/2019 г. по описа на Окръжен съд Благоевград. За да постанови този резултат, съставът е отчел, че настъпилите вреди, чиято репарация се търси по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ, обуславят гражданската отговорност на двамата деликвенти – Н. К. Н. и Р. С. П.. Приел е, че отговорността на застрахователя по прекия иск на увреденото лице е функционално обусловена от гражданската отговорност на застрахования, с оглед целите и предназначението на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. От това е извел свое разбиране, застъпено и в практиката на ВКС, според което спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е необходимо, когато между повдигнатото обвинение по НОХД и деянието, предмет на доказване в исковия процес на гражданския съд, съществува тъждество. Като се е позовал на представения обвинителен акт срещу Н. К. Н. и протоколи от съдебни заседания по НОХД № 211/2019 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, съставът на Апелативен съд София е приел, че присъдата по наказателното дело би била обвързваща в рамките на чл. 300 ГПК за гражданското съдопроизводство, което обуславяло необходимост от спиране на последното. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. По същество жалбата е неоснователна. Неоснователно е възражението на ответника по частната жалба за липсата на идентитет между деянието, предмет на наказателното производство, и деянието, предпоставящо отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ. В своята константна практика / напр. определение № 616/21.07.2014 г. по ч. т. д. № 1732/2014 г. на ВКС, І т. о., определение № 85/15.02.2016 г. по ч.т.д. № 3451/2015 г. на ВКС, II т.о., определение № 134/02.04.2020г. по ч.т.д. № 468/2020 г. на ВКС, I т.о. и др./ ВКС, в различните си състави е разгледал подробно въпроса за предпоставките за спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” спрямо пострадалото лице. В тези актове е прието, че предвид уредбата на задълженията на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и фактите, обуславящи неговата отговорност, присъдата на наказателния съд срещу деликвента не във всички случаи ще има значение за решаване на гражданското дело по иск на увредения срещу застрахователя и че предпоставките за спиране на гражданското дело са налице при висящо наказателно производство срещу застрахования делинквент само при идентичност на деянието и неговата противоправност, за което е повдигнато обвинение с обвинителен акт в образуваното наказателно производство и противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на деликвента. Настоящият състав споделя цитираната практика, част от която е постановена при действието на идентичната по съдържание норма на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, и съобразно с нея, приема, че изводът на въззивния съд за обусловеност на производството по прекия иск срещу застрахователя от изхода на образуваното срещу причинителя на процесното пътно-транспортно произшествие Н. К. Н. наказателно производство е обоснован и правилен. Обусловеността между двете производства произтича от идентичността на деянията, за които е повдигнато обвинението срещу деликвента и е образувано по НОХД № 211/2019 г. на Окръжен съд Благоевград и противоправното деяние, за което в исковата молба, по която е образувано гражданското дело, се твърди, че са настъпили вредите, ангажиращи отговорността на застрахователя, а именно – настъпило на 25.05.2016 г. около 17:45-17:50, на път II-19, км. 54, в района на асфалтовата база на „Галчев Инженеринг“ ЕООД пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „БМВ“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от Н. К. Н., и товарен автомобил влекач МАН с рег. [рег.номер на МПС] и полуремарке с рег. [рег.номер на МПС], управлявани от Р. С. П., като Н. поради превишена скорост, се е ударил в движещото се пред лекия автомобил товарно ремарке, от което ПТП е настъпила смъртта на сина на настоящите ищци. С оглед това и предвид императивната норма на чл. 300 ГПК, изходът на образуваното срещу причинилия произшествието водач Н. К. Н. наказателно дело, за висящността на което са представени писмени доказателства, се явява от значение за исковото производство по чл. 432, ал. 1 КЗ, което налага същото да бъде спряно, както правилно е приел и въззивният съд. Без правно значение е обстоятелството, че искът е заведен едновременно срещу двете застрахователни дружества, с които Н. К. Н., съответно Р. С. П., са имали сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. На първо място, неправилно жалбоподателят счита, че било налице едно деяние, от което е настъпила смъртта на пострадалото лице. Налице са две самостоятелни и отделни деяния, извършени независимо от две лица. Но дори и да се приеме, че е налице едно единствено деяние, страните по делото нямат качество на необходими другари в процеса, тъй като отговорността на всеки от ответните застрахователни дружества е обусловена от отговорността на застрахованите лица. Солидарната на основание чл. 53 ЗЗД отговорност не изключва правното значение, че отговорността е преди всичко лична /чл.35, ал. 1 НК/, което предпоставя различно материалноправно положение на деликвентите, поради което и решението може да не е еднакво спрямо тях. Правилното решаване на спора по исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ зависи от установяване на факта извършено ли е престъпление от някои от сочените като причинител на вредите /какъвто безспорно е Н. К. Н./. Решаващият аргумент, с който съдът е мотивирал наличието на основанието по чл.229, ал.1, т. 4 ГПК, е пълното съвпадение между твърдяното в исковата молба противоправно, виновно и вредоносно поведение на единия от водачите, сочен за причинител на вредите, и деянието, по повод, на което е образувано наказателно производство срещу водача и за което той е привлечен като обвиняем. В този смисъл е неоснователно възражението, че присъдата на наказателния състав на Окръжен съд Благоевград няма преюдициално значение за гражданскоправния спор. Напротив, една оправдателна например присъда на основание чл. 300 ГПК би имала обвързващо значение за отговорността на последния. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на I т.о.