Определение № 3836 от 10.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2934/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от С. П. С., понастоящем изтърпяващ наказание в ЗОЗТ „[населено място]“, против определение № 1139/06.02.2025 г., постановено по адм. дело № 1783/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта с която е искането му за предоставяне на правна помощ в производство по отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което се иска неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. В Административен съд Бургас е постъпила молба от С. П. С. за отмяна на влязло в сила решение № 804/27.07.2023г. постановено по адм. д. № 1783/2022г. на Административен съд Бургас. С атакуваното определение съдът е освободил лицето от внасяне на държавна такса и отказал предоставяне на правна помощ на С. П. С., в производството по отмяна на влязло в сила решение. Съдът е постановил атакувания резултат с мотива, че липсата на средства за заплащане на правна помощ, не е единствено и достатъчно условие искането да бъде уважено. Сметнал е за ясна претенцията на С., а именно за отмяна на влязлото в сила решение № 804/27.07.2023г. по адм. д. № 1783/2022г. по описа на Административен съд Бургас поради това, че не е бил представляван от служебен адвокат и не е могъл адекватно да се защити. Съставът е посочил, че в производство като инициираното участие на защитник на лишения от свобода не е задължително, нито е необходимо приподписване на молбата за отмяна от адвокат. Така мотивиран съдът приел, че предоставяне на правна помощ не е оправдано, с оглед ползата, която би донесло на лицето. Определението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция намира упреците, обективирани в частната жалба за неоснователни. Безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 2 ЗПП, се предоставя в два случая - когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита или по преценка на съда. Съгласно чл. 23, ал. 2 с. з., системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В конкретния казус не е налице първата хипотеза на задължителна адвокатска защита. Лишените от свобода са освободени от задължение за приподписване съгласно чл. 212, ал. 2 АПК приложим на основание чл. 241 АПК. Текстът изрично предвижда касационната жалба, с изключение на дела по Закона за административните нарушения и наказания, дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане, дела, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса или е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда, се приподписва от адвокат или юрисконсулт. Молителят е лице попадащо сред изброените. Независимо от горното, безплатна правна помощ според чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПП, в това число и за процесуално представителство, не се предоставя когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея; когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В изложението на молбата за отмяна С. е посочил основанието довело до инициираното от него производство. Възприемайки като приложима хипотезата на чл. 24, т. 1 ЗПП, първоинстанционният съд е постановил правилен отказ, който следва да бъде потвърден. Въз основа на изложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение