Определение № 225 от 07.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1822/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК образувано по частна жалба на Т. Й. Д., чрез пълномощник адв. И. Ж. от АК Д., срещу разпореждане №356 от 24.02.2016г по ч.гр.д. № 494/2015г на Варненски апелативен съд, с което поради неизпълнение в срок на указание до жалбоподателката за отстраняване на нередовности на подадена касационна частна жалба, същата е върната. Частната жалбоподателка иска отмяна на разпореждането, тъй като оспорва извода на съда за пропуснат срок .Тя е подала молба за удължаване на дадения от съда срок за отстраняване на нередовностите ,в която молба е изтъкнала е основания. Съдът е уважил молбата, удължил е срока, но не й е съобщил това. Според защитата, нормата на чл.63 ал.2 ГПК не сочи изрично,че разпореждането на съда по повод удължаване на срока не се съобщава ,следователно действа общия принцип. Частната жалба е постъпила в срок и е допустима по реда на чл. 274,ал.2 от ГПК. Поради това приложеното към частната жалба изложение няма значението на обосновка при основанията за допускане до касационно обжалване, то изразява правните доводи на защитата. Тези доводи са за незаконосъобразност н разпореждането за връщане и са неоснователни, като неоснователна е и частната жалба по същество. Указанията, дадени от администриращия съд във връзка с редовността на постъпилата частна касационна жалба са съответни, което не се оспорва, както и че същите са били надлежно съобщени .Варненски апелативен съд е уважил изцяло постъпилата на 04.02.2016г молба за удължаване на срока с 14 дни, като с разпореждане от 05.02.2016г е постановил удължаването, считано от датата на разпореждането си (05.02.2016г),която дата е съвпадала и посочения в нормата на чл. 63, ал.2, предл.второ начален момент на удължения срок .След като на 24.02.2016г (сряда) съдът е констатирал ,че и в удължения срок, указанията по редовността не са изпълнени, правилно е върнал частната жалба. Неоснователен е доводът за съществуващо задължение на съда да съобщава разпореждането за удължаване на срок, както и тезата на защитата за обвързване началото на удължения срок с връчването на това съобщение. В чл.63 ал.2 ГПК законодателно се определя от кога започва да тече продължението на срока, затова и по отношение на поискалата удължаване страна съдът не дължи съобщаване дали искането е удовлетворено и с колко е продължен срока, а страната следи за определените срокове с оглед на интересите си. Върховният касационен съд е установил горното разрешение и в практика си, предвид опр. №692 от 2013 по ч. гр.д № 6631/2013г и опр. № 739 от 2013г по ч гр.д № 2999/2012г. При това положение ,от значение за законосъобразността на понастоящем обжалвания акт е консатацията, че указанията не са изпълнени в дадения срок Ето защо частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІІ г.о