Определение № 273 от 03.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 642/2016 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] /н/ срещу определение №799 от 27.11.2015 г. по т.д.№722/2015 г. на АС Варна, с което производството по делото, образувано по жалба срещу определение от 13.03.2007 г., по т.д.№243/2004 г. на ОС Шумен, с което е одобрена частична сметка за разпределение на събрани суми в производството по несъстоятелност на [фирма], е прекратено. В жалбата се излагат съображения за неправилност на определението, като иска отмяната му. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че покриването на разноските в несъстоятелността, представляващи текущо възнаграждение на синдика и даденото от съда разрешение за разпореждане със суми за покриване на тези разноски, не е сметка за разпределение на налични суми между кредиторите, съобразно предвидения в чл.722 от ТЗ ред, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване. Посочил е, че независимо, че синдикът е представил документ, озаглавен частична сметка за разпределение, характерът на направените разноски и етапът, на който се намира производството водят до извод, че се касае за поискано и дадено от съда разрешение за покриване на направените разноски, с оглед което обжалвания акт не е от категорията на актове по чл.729, ал.3 от ТЗ и не подлежи на обжалване, още повече, че дори и да се приеме, че е налице частична сметка за разпределение, то липсва акт на съда, който да я одобрява. Определението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл.721, ал.1, вр. ал.2 от ТЗ синдикът изготвя частична сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите с вземания по чл.722, ал.1, съобразно реда, привилегиите и обезпеченията, като нормата на чл.722, т.3, вр. чл.723, т.2 и т.4 от ТЗ предвижда, че разноските по несъстоятелността, включително и възнаграждението на синдика, и разходите за попълване, управление, оценяване и разпределение на масата, попадат и се изплащат в предвидения в цитираната разпоредба ред за изплащане на вземанията при разпределение на имуществото. В този смисъл при неизплатено ежемесечно възнаграждение на синдика за определен период от време и неизплатени разноски във връзка с управление на масата на несъстоятелността, поради липса на средства за покриване на тези разноски и при постъпване на такива средства при осребряване на имущество от масата на несъстоятелността, несъмнено е допустимо да се изготви сметка за разпределение, в която да се предвиди изплащане на вземания /вкл. и тези представляващи разноски по несъстоятелността/ съобразно реда, предвиден в разпоредбата на чл.722 от ТЗ. Предвид изложеното и тъй като в процесния случай е видно, че след осребряване на имущество от масата на несъстоятелността, синдикът е изготвил именно частична сметка за разпределение, одобрена с определение на съда по несъстоятелността от 13.03.2007 г., постъпилата в срок жалба срещу това определение се явява допустима и следва да бъде разгледана от въззивния съд. С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,