Определение № 9122 от 25.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8700/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. А. А., непълнолетен, действащ със знанието и съгласието на своята майка и законен представител Л. Т. М., чрез процесуален представител, срещу определение №28119 от 13.07.2026г., постановено по адм.д. №8233/2026г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/. Частният жалбоподател смята обжалваното определение за неправилно, незаконосъобразно и постановено при формален подход към естеството на оспорения акт, без да бъда отчетено реалното му съдържание, задължителният му характер, санкционната обезпеченост на неизпълнението и особената уязвимост на адресата – непълнолетно лице. Съображения излага в частната жалба. Иска с оглед противоречива съдебна практика предприемане действия за сезиране председателя на ВАС с оглед упражняване на правомощията му по чл.125 ЗСВ и образуване тълкувателно дело по поставен от частния жалбоподател въпрос. Моли за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Не претендира разноски. Ответникът в настоящото производство не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл.230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение АССГ на осн. чл.159, т.1 от АПК е оставил без разглеждане жалбата на А., срещу призовка, издадена от 01 РУ-СДВР, ИДПС-Б., с която жалбоподателят е призован да се яви на 08.06.2026г. в 10.30ч., в сградата на 01 РУ-СДВР, за снемане на сведение по пр.пр. №20921/26 на СРП, и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат съдът е приел, че призовката от полицейски орган за явяване в служебни помещения по ЗМВР не подлежи на самостоятелно обжалване пред съд, а е част от административното производство и се счита за подготвителен акт, който сам по себе си не засяга пряко и окончателно права и законни интереси. Съдът е счел, че оспорения акт не създава права и задължения за адресата или поискалия издаването му, нито засяга техни права, свободи или интереси, поради което няма характер на ИАА по чл.21 АПК и не подлежи на оспорване. Определението е правилно. В случая се касае за процедура по установяване на факти по прокурорска преписка №20921/2026г. по описа на СРП, в която на осн. чл.199 НПК, чрез съответния акт- постановление за възлагане извършването на проверка от 23.04.2026г. на прокурор от СРП е възложено на 01 РУ СДВР да извърши проверка по пр.пр. 20921/2026г. по описа на СРП, с дадени указания да се установи и снеме сведение от К. А.. Снемането на сведения, т.е. установяване на възприятия относно доказателствени факти по ДП се извършва по предвидения в ЗМВР начин, предвид дадените с този закон правомощия на органа който непосредствено ще извърши действието по снемане. В този смисъл съгласно чл.69, ал.1 и ал.2 ЗМВР полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този закон правомощия, като писмено уведомяват гражданите за призоваването. В съобщението изрично се посочват целта на призоваването, часът и мястото на явяване. Налага се извод, че призовката като способ за уведомяване на лицето, от което ще бъде снето сведението не представлява АА по см. на АПК, подлежащ на оспорване. Не се кредитират възраженията в частната жалба. Без значение относно характера на призовката в процедурата по установяване на факти по НПК е нейното съдържание, вкл. в частта относно вписани указания за евентуална административно-наказателна отговорност по ЗМВР, като не се установява противоречива практика относно характера на уведомленията в досъдебното производство във вр. с евентуално прилагане на АПК. Представеното от частния жалбоподател за сведение определение на ВАС-тричленен състав по а.д.№974/2025г. не обвързва настоящия състав. По изложените съображения обжалваното определение трябва да се остави в сила като постановено без да са налице сочените от частния жалбоподател основания за отмяна. Разноски в настоящото производство не са претендирани и не се присъждат. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 във връзка с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение