Определение № 3492 от 25.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2186/2026 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК. С молба С. Д. Г., чрез пълномощника си, е поискала спиране изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 60 от 24.03.2026 г. по в. гр. д. № 632/2025 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, с което и след частична отмяна на решение № 580/16.05.2025 г. по гр. д. № 2699/2023 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив Стеляна Д. Г. е осъдена да заплати на С. С. В. сумата от 50 000 щатски долара, ведно със законната лихва при посочено правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Въззивното решение е било връчено на С. Д. Г., чрез процесуалния й представител, на 21.04.2026 г., като е обжалвано от ответницата с касационна жалба с вх. № 4771 от 20.05.2026 г. С оглед на това касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен срок, поради което въззивното решение на Софийски градски съд не е влязло в сила и може да бъде спряно по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК. Спирането по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК е приложимо по отношение на въззивните решения, които подлежат на предварително изпълнение по силата на чл. 404, т. 1, пр. 2 от ГПК, а именно осъдителните такива. В конкретния случай решение № 60 от 24.03.2026 г. по в. гр. д. № 632/2025 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив е осъдително, поради което е налице първата предпоставка за допускане на исканото спиране. Същото обаче се допуска само след представянето на надлежно обезпечение от страна на касатора, което при парични вземания е в размер на присъдената сума - чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК. В случая С. Д. Г. е трябвало да представи обезпечение в размер на 50 000 щатски долара. Тъй като молителката не е представила доказателства за надлежно внесено обезпечение, с разпореждане № 123 от 27.05.2026 г. съдът е определил на молителя едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе обезпечение по чл. 282, ал. 2 от ГПК в размер на 43 000 евро = 50 000 щатски долара по курса на БНБ за 27.05.2026 г. по сметката за обезпечения на ВКС и да представи доказателства за това. Молителят е бил уведомен за дадените указания на 08.06.2026 г., като в определения срок обезпечението не е внесено. Предназначението на обезпечението е да обезщети другата страна за евентуално претърпени от нея вследствие на допуснатото спиране на изпълнението на решението вреди, в случай че касационната жалба се окаже неоснователна. Затова съгласно чл. 282, ал. 2, изр. 2 от ГПК внасянето на обезпечение е предвидено като задължителна предпоставка за допускане на спирането. Тъй като в определения от съда срок не са представени доказателства за внасянето му, молбата за спиране на изпълнението на решение № 60 от 24.03.2026 г. по в. гр. д. № 632/2025 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Четвърто гражданско отделение