Решение № 13685 от 13.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8782/2016 г.

Решение № 13685 от 13.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8782/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Делото е във фаза на втора касация. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. М. Х. от с. Ж., обл. С., срещу Решение № 824/14.04.2016 г., постановено по адм. дело № 471/2014 г. по описа на Административен съд - В., в частта, в която е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт /РА/ № 171302284/4.09.2013 г. и РА 171302284/30.09.2013 г. за поправка на ревизионен акт, издадени от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърдени с Решение № 735/21.12.2013 г. на изп. длъжноста директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ - гр. В. при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа доводи, че решението в обжалваната част е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилни изводите на съда, че в случая са били налице основанията за облагане по особения ред във връзка с получени парични средства чрез системата "Уестър юнион", които не са декларирани и съответно са налице данни за укрити приходи. В жалбата се твърди, че в хода на съдебното производство са събрани част от бланките във връзка с преведените суми, но не в оригинал, а друга част не са съхранявани поради изтекла пет годишна давност, поради което счита, че тези бланки е следвало по арг. на чл. 183 ГПК да бъдат изключени от доказателствата по делото. Моли касационната инстанция да отмени решение в оспорената му част и вместо него да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени обжалвания РА, ведно с присъждане на осъществените разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "ОДОП"- гр. В., в отговор на касационната жалба, изразява становище за неоснователност на последната. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1980,48 лева. По делото е подадена и частна жалба от директора на Д "ОДОП" - В. против определение № 1534/8.06.2016 г., постановено по адм. д. № 471/2014 г., с което е оставено без разглеждане искането му за изменение на Решение № 824/14.04.2016 г., постановено по същото дело в частта за разноските, поради липса на представен списък по чл. 80 ГПК. По съображения подробно изложени в ЧЖ моли да бъде отменено определението и върнато делото за произнасяне по същество по искането за допълване на решението в частта за разноските. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. Делото е за втори път на производство пред ВАС. С решение № 2888 от 17.12.2014 г. по адм. д. № 471/14 г. състав на Административен съд В. е прогласил нищожността на оспорения ревизионен акт. С решение № 801 от 26.01.2016 г. по адм. д. № 1570/2015 г., състав на ВАС, I отд. е отменил решението на първоинстанционния съд и е върнал делото за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото АДмС - В. е отменил Ревизионен акт /РА/ № 171302284/4.09.2013 г. и РАПРА № 171302284/30.09.2013 г., издадени от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърдени с Решение № 735/21.12.2013 г. на изп. длъжноста директор на Д "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, с който на Г. М. Х. от с. Ж., са определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, за 2010 г. за размера над 21 151,43 лв. главница и 5108,59 лева лихви, като е отхвърлил жалбата в останалата част. В отменителната част решението на административния съд не е оспорено и е влязло в сила. За да отхвърли жалбата на Г. М. Х. в останалата част, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Въз основа на представената от банките информация, органът по приходите е констатирал, че чрез ОББ АД гр. С., ревизираното лице е получило 58 броя парични превода през системата на W. U., като общата сума на получените преводи възлиза на 94 645.68 евро и 335 щатски долара. Преводите са извършвани чрез подагенти ЕТ "М. Р." Р., ЕТ "В. - В. А." Р. и от "Т." ООД Р.. Получените парични преводи съгласно приложените към отговора разпечатки се отнасят за период 1.01.2010 г. - 31.12.2010 г. Ч. Ю. и ЕФ Д. Б., Х. е получила парични преводи през системата на W. U., с обща сума на получените преводи 1600 евро платени от "Н. Д." ЕООД гр. Р. на 1.06.2010 г., на 28.09.2007 г. - 215 щатски долара и на 11.08.2008 г. - 51.27 евро. Чрез "Търговска банка Д" АД жалбоподателката е получила 45 евро на 13.06.2011 г. по система W. U.. Чрез ФК "К. Е. С." ЕООД жалбоподателката е получила парични преводи от чужбина в период 2007 г. - 2012 г. изплатени в офиси на дружеството както следва "Б. О. О. Б." ЕООД /29 409.01 евро и 3169 щатски долара/, "П. И. Ф." ЕООД /7634.29 евро/, "О. к. 2005" ЕООД /5899 евро и 300 щатски долара/, "Л." ЕООД / 600 евро и 340.93 щатски долара/, "А." ООД /4550 евро/ и ЕТ "М. Г. M. - Н." / 890.90 евро/. Наредители на сумите са различни лица от Германия, Турция, Швейцария, Швеция, Франция, Австрия и Холандия. Ревизираното лице не е подавало ГДД по ЗДДФЛ за периода 2007 г. -2011 г., а е получило доход с неустановен произход, който не е посочен съгласно чл. 13 от ЗДДФЛ като необлагаем, а именно: за 2007 г. сума в размер на 52 495.62 лв., за 2008 г. сума в размер на 18 604.16 лв., за 2009 г. сума в размер на 7 580.25 лв., за 2010 г. сума в размер на 21 514.32 лв. и за 2011 г. сума в размер на 205.36 лева. Равностойността в евро и щатски долари е посочена в табличен вид на стр. 12 -14 от РД. Съобразно установените данни органът по приходите е приел наличие на предпоставка по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. При изготвяне на паричните потоци на получени приходи и направените разходи от ревизираното лице за ревизираните периоди, органът по приходите е констатирал преразход на парични средства за 2010 г. в размер на 19582.59 лева. На основание чл. 122, ал. 2 вр. чл. 122, ал. 4 и чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК ревизиращият екип е определил основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ на ревизираното лице като за годишни данъчни основи са приети сумите с недоказан произход, както следва: За 2007 г. е определена данъчна основа в размер на 52 495.62 лв. /парични средства с неустановен произход/ и дължим данък в размер на 11 914.94 лв.; За 2008 г. - ДО в размер на 18 604.16 лв. /парични средства с неустановен произход в размер на 9 512.18 евро и левова равностойност 18 604 лв./ и дължим данък в размер на 1 860.41 лв.; За 2009 г. - ДО - 7 580.25 лв. и дължим данък в размер на 758.02 лв.; За 2010 г. - ДО - 231 096.91 лв., в което число парични средства с неустановен произход в размер на 211 514.32 лв. и 19 582.59 лв. - установен недостиг на парични средства, за които не е представила доказателства относно източника на парични постъпления и дължим данък в размер на 23 109.69 лв.; За 2011 г. е определена нова данъчна основа в размер на 358.36 лв. /парични средства с неустановен произход/ и дължим данък в размер на 35.83 лв., от който е приспаднат авансово внесен данък в размер на 15.30 лв. и е определен данък за довнасяне в размер на 20.53 лева. Съдът е приел, че преведените суми чрез системата W. U. са получени от РЛ, като в този смисъл се е позовал и на заключението на СГЕ. Тези средства са с недоказан произход, същите са доходи от други източници, които не попадат в необлагаемите доходи, изброени в чл. 13 от ЗДДФЛ и за които лицето е доказало, че са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ и ЗКПО, поради което правилно са включени в данъчната основа за облагане по чл. 48 от ЗДДФЛ. Съдът не е кредитирал твърденията на жалбоподателката, че получените от нея суми, чрез Western union са дарения от непознати за нея лице, които майка й е ангажирала да я подпомогнат в лечението й. По отношение на данъчната 2010 г. съдът е обосновал мотиви за неправилно определена данъчна основа за облагане, в резултат на извършено от органа по приходите месечно салдо на приходите и разходите, вместо на годишна база. Установил е, че на годишна база приходите на Х. са надвишавали разходите със 151 454,06 лв., поради което данъкът по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. е изчислен само върху получените от Х. суми с неустановен произход от източник в чужбина, в размер на 211 514,32 лева. За процесната 2010 г. актът е приет за законосъобразен до размер 21 151,43 лв. - главница и 5108,59 лв. лихви, а за разликата го е отменил, в която част решението е влязло в сила, като необжалвано. В останалата част касаеща данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009, 2011 г. и 2010 г. /до размера 21151,43 лв. и 5108,59 лв. лихви/, е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалване на РА, издаден след извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанието по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните в хода на ревизионното производство доказателства. В конкретния случай, въз основа на установените факти в хода на ревизионното производство, органът по приходите е констатирал наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, ДОПК- данни за укрити приходи или доходи, а именно налице са получени парични преводи чрез системата W. U., недекларирани по изискуемия от материалния закон ред. Получените парични средства са приети за основа на облагане с данък, като вид друг доход, който не е освободен и върху тях е определено задължение за данък по ЗДДФЛ. Фактическите констатации в РА за получени суми от ревизираното лице през съответните години в посочените размери се основават на писмените отговори от "ОББ" АД гр. С., Чрез "Т. б. Д" АД, Финансова къща "К. е. с." ЕООД, "Ю. и Е. Д. Б." АД и представените от тези дружества справки /електронен документ, възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната/ за изплатени суми по бланки, индивидуализирани с номера и дати, както и представени такива бланки. В писмените обяснения на представителите на дружествата са изложени и част от общите условия на услугата WESTERN UNION - клиентът предоставя референтен номер на превода, служителят изисква лична карта на клиента, сравнява данните с тези от системата, пита клиента за страната, сумата и името на изпращача, след което се издава документ, на който клиентът се подписва собственоръчно и преводът се изплаща. Тези формуляри за получени преводи са оспорени относно тяхната автентичност с твърдението, че подписът за "получател" не е на жалбоподателката - Х.. Процесуалната активност във връзка с оспорването е следвало да е на жалбоподателя, вкл. и относно липсващите документи от част от агентите поради изтекъл петгодишен срок за съхранението им. Касаторът не е използвал по делото други процесуални методи и доказателствени средства, за да докаже оспорването във връзка с получаването на паричните суми. Правилно административният съд е приел за недоказани твърденията на Х., че получените от нея суми чрез Western union са дарения от непознати за нея лице, които майка й е ангажирала с цел да я подпомогнат в нейното лечение. Доказателства в тази насока не са събрани, още повече, че медицинските документи във връзка със заболяването й са от 2013 г., а паричните суми са получавани през 2007-2011 г. Наред с това в. л., изготвило СГЕ е констатирало, че подписът в бланките за получени преводи по посочени в т. 1, 2, 3, 4 са именно на Г. Х.. Заключението не е оспорено от страните, не поискано назначаване на тройна СГЕ. Процесуалният представител на Х. е заявил в с. з. на 4.06.2014 г., че други хора са получавали пари от нейно име, неоспорвайки тези бланки, получавала е пари, но не тези суми. Във връзка с цитираните твърдения касаторът не е ангажирал доказателства какъв е точният размер на получените суми, съответно по кои бланки счита, че сумите не са изплатени. Тежестта на доказване на посочените обстоятелства пада върху жалбоподателят, който твърди изгоден за него факт, по аргумент на чл. 154, ал. 1 ГПК вр. § 2 ДР ДОПК. Сумите, които са с източник от чужбина, не биха подлежали на облагане с данък по чл. 48 ЗДДФЛ, ако се облагат с окончателен данък по чл. 38 ЗДДФЛ или подлежат на облагане в Германия, Турция, Швейцария, Швеция, Франция, Австрия и Холандия съгласно СИДДО между Р. България и посочените държави, като именно в тежест на Х. е да докаже този факт. Изложените съображения обосновават извод за неоснователност на касационната жалба на Г. Х., а решението в обжалваната част е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед на резултата по спора, в полза на ответника по касация трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1485,36 лв., определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По частната жалба на Д "ОДОП" - В.: С обжалваното определение административният съд е оставил без разглеждане искането на директора на Д "ОДОП" - В. за изменение на Решение № 824/14.04.2016 г., постановено по адм. дело № 471/2014 г. по описа на Административен съд - В., по аргумент за непредставяне списък на разноските по чл. 80 ГПК. Определението е правилно. Производството по адм. дело № 471/2014 г. по описа на Административен съд - В. е с предмет Ревизионен акт /РА/ № 171302284/04.09.2013 г. и РАПРА 171302284/30.09.2013 г., издадени от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В.. Същото е повторно след като с решение № 801 от 26.01.2016 г. по адм. д. № 1570/2015 г., състав на ВАС, I отделение е отменил първоначалното решение на административния съд, с което актът е прогласен за нищожен, и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. С решението си по адм. дело № 471/2014 г. Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на Г. Х. досежно установените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. /в размер 21 151,43 лв. главница и лихви 5108,59 лв./ и 2011 г., отменил е акта частично относно данъкът за 2010 г. и е осъдил Х. на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1861,59 лева. Ответникът по делото е подал искане по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта му за разноските като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство при първоначалното разглеждане на делото от административния съд и за процесуално представителство пред касационната инстанция, а именно в размер на 3960,96 лева. С обжалваното определение АДмС - В. е оставил без разглеждане искането за изменение на решението в частта за разноските, мотивирайки се липсва списък по чл. 80 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК вр. с чл. 144 и сл. АПК, страна, поискала от съда да присъди разноски, трябва да представи списък за тях най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Липсата на списък има за последица невъзможността да претендира изменение на решението в частта за разноските. В т. 9 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е указано, че при неналичието на списък по чл. 80 ГПК, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, е недопустима. Обосновани са първоинстанционните мотиви, че макар да е било направено искане за присъждане на разноски, при липсата на списък по чл. 80 ГПК, последвалото искане е процесуално недопустимо. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,