Определение № 276 от 21.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6413/2013 г.

С. К. от [населено място] е подал молба от 19. 08. 2013 г. за отмяна на определение № 922 / 16. 07. 2013 г. по гр. д. № 2752/2013 г. на ВКС, четвърто гражданско отделение. Ответникът [фирма], [населено място] с писмен отговор от 07. 10. 2013 г. оспорва молбата като недопустима. След проверка, касационният съд установи следното: Съставът на касационния съд, с оспорваното определение, не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по гр. д. № 11/2013 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 485/2012 г. на Сливнишкия районен съд за отхвърляне на искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от С. К. против [фирма], [населено място]. Предвидената в закона възможност за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303 и следващите ГПК има предвид съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо или съдебни актове, с които се разрешават материалноправни въпроси и по правни последици са приравнени на влезли в сила решения. Определенията, с които се разрешава процесуален въпрос, а не материалноправен въпрос, не подлежат на отмяна. По този въпрос е налице задължителна съдебна практика – Постановление № 2/1977 г. на Пленума на ВС. Определението по чл. 288 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване не разрешава материалноправен спор и не поражда сила на пресъдено нещо относно материално право. Ето защо това определение не може да бъде предмет на производство за отмяна. Върховният касационен съд