Решение № 13821 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4413/2013 г.

Решение № 13821 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4413/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Хермес - Татяна Кънчева" гр. София, против Решение № 575/29.01.2013 г., постановено по адм. д. № 2362/2012 г. на Административен съд - София град. С решението е отхвърлена жалбата на търговеца против Ревизионен акт № К 1100351/21.07.2011 г., издаден от ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 137/20.01.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", сега "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно, защото е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд, включително и в частта на присъдените разноски, или да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Претендира разноски. Ответникът по жалбата - Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, моли чрез процесуалния си представител юрк. Бонев в съдебно заседание, да бъде оставено в сила решението като правилно и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, правилността на съдебното решение на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК, приема жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № К 1100351/21.07.2011 г., издаден от ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 137/20.01.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП, с който за ревизираните периоди 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г., по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, на ЕТ са определени допълнителни задължения за довнасяне на данък върху доходите на физическите лица по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. - 15 512,89 лв. и лихви 8037,90 лв., за 2006 г. - 15 630,96 лв. и лихви 7926,71 лв., както и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. - 9654,12 лв. и лихви 3569,03 лв., за 2008 г. - 5189,26 лв. и лихви 1242,51 лв. и за 2009 г. - 5813,25 лв. и лихви 619,72 лева. За да отхвърли жалбата на едноличния търговец, административният съд е приел, че е издаден валиден акт, в съответствие с процесуалните правила и при спазване на материалния закон. За да обоснове този си извод съдът е установил, че ревизионното производство е било инициирано по сигнал на бивш служител на ЕТ, според който в погребалната агенция се извършват между 10 и 15 погребения месечно на цени около 1000 лв., не се издават касови бележки и не се отчитат приходи. Служители на отдел "Оперативни проверки" посетили търговски обект на кооперативен пазар Люлин, където констатирали разлика между касовата аналитичност /1250 лв./ при въведена в дневния финансов отчет 914 лв. /разлика от 336 лв./. От общите констатации в РД съдът е установил, че основна дейност на едноличния търговец в ревизирания период е свързана с погребения, осъществявана в три обекта, като към момента на ревизията при търговеца са назначени 5 лица по трудов договор. Във връзка с изпратено ИПДПДЗЛ изх. № КПД 4506/23.09.2010 г. Кънчева не е представила в 14 дневния срок исканите обяснения и документи, поради което ревизиращите са приели, че са налице данни за укрити доходи; че липсва и не е представена счетоводна отчетност и че документите, необходими за установяване основата за облагане липсват или са повредени до степен негодни за ползване - чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ДОПК. Съдът подробно е описал в мотивите си начина, по който е формирана на данъчната основа за процесните периоди от ревизиращите, проследявайки паричния поток на лицето, семейно положение, разходи за издръжка, както и приходите от дейността като ЕТ и приложените в тази връзка счетоводни документи. Според съда заявената от жалбоподателката дейност посреднически услуги между близки на починало лице и Общинско предприятие "Гробищни паркове" /декларация л. 73, приложение - папка 1 към делото/ не е изяснена в детайли, нито е приложен типов договор, какъвто се твърди да е сключван между близките на покойниците и РЛ. Обстоятелството, че са укривани приходи през ревизираните периоди според съда се потвърждава от резултатите от проверката на място в един от трите търговски обекта, документирана с протокол № 0059802/16.07.2010 г., както и от иззетите при проверката и приобщени към ревизионната преписка тетрадки за приходи и разходи, които не съответстват на записванията по сч см 703 Приходи от продажби на услуги на търговеца. Съдът е счел за правилен подходът възприет от приходния орган за формиране на данъчна основа от дейността на Кънчева като едноличен търговец, въз основа на посочените от нея минимални цени за погребални услуги според броя им по хронологичен регистър за съответния период и отразените приходи в тетрадките /приложение папка 2 към делото/. Наред с това жалбоподателката не е поддържала недостоверност на цитираните доказателства, съставляващи част от ревизионната преписка, не е ангажирала доказателства, че вписванията в тях са намерили отражение в отчетите, съставяни по Наредба № Н 18/13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /респ. Наредба № 4/1999 г. отм./. Обоснован е извод, че установените в рамките на ревизията факти не се опровергани от заключенията на ССчЕ, тъй като те не са основани на проверка в счетоводството на едноличния търговец. В случая според съда фактическите констатации относно доходите на жалбоподателката се подкрепят от събраните при ревизията писмени доказателства, поради което в нейна тежест е било да установи обратното, което не е сторено. По тези съображения, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в нужната форма, при спазване на процесуалните правила, а материалният закон е приложен правилно. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Съдът е обсъдил приложените по делото писмени доказателства, както и заключение на ССчЕ, /основно и допълнително/, формулирал е изводите си в съответствие с приложимия материален закон. При постановяване на решението си съдът не е допуснал твърдяните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не е спорно, че поводът за образуване на ревизионното производство е сигнал на бивш служител на търговеца, според който в погребалната агенция се извършват между 10 и 15 погребения месечно на цени около 1000 лв., не се издават касови бележки и не се отчитат приходи. Във връзка с това е установено, че служители на отдел "Оперативни проверки" са посетили търговски обект на кооперативен пазар Люлин, констатирайки разлика в размер на 336 лв. между касовата наличност /1250 лв./, при въведени в дневния финансов отчет 914 лева. Иззети и приобщени към ревизионната преписка са тетрадки за приходи и разходи, несъответстващи на записванията по сч см 703 Приходи от продажби на услуги на търговеца. Тези констатации са мотивирали приходните органи да проведат ревизията по особения ред регламентиран в чл. 122 и сл. ДОПК, предвид наличието на обстоятелствата почл. 122, ал. 1, т. 2, 4 и т. 7 ДОПК. Анализът на критериите по ал. 2 има за цел определената по особения ред данъчна основа да е максимално близка до действителната. Фактическите констатации следва да са обосновани със съответните доказателства, а не да почиват на предположения и при анализа за определяне на основата за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК следва да се съобразяват само относимите за конкретния случай критерии. Анализът на събраните по делото доказателства както в административното, така и в съдебното производство налага извода, че в случая съдът е извършил законосъобразен анализ на относимите обстоятелства с оглед наличие на основания за определяне на основата за облагане на жалбоподателя по чл. 122 ДОПК. Доказателствената тежест в съдебното производство при ревизия, проведена по реда на чл. 122 ДОПК, както правилно е посочил административният съд е следната: в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК за облагане по аналог и определяне на данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, а в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него фактически констатации, оборващи тези в ревизионния акт. Последните, на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК, се ползват от презумпция за вярност, когато са подкрепени с убедителни писмени доказателства, както в случая. Такива са представените от касатора писмени доказателства, данните от които намират потвърждение в неоспореното заключение по ССчЕ. Изложените в касационната жалба твърдения за незаконосъобразност на процесния РА са останали недоказани. Ревизираното лице е следвало да установи чрез допустими доказателствени средства - писмени доказателства, гласни доказателства или чрез възлагане на допълнителни задачи на вещото лице своите твърдения, което търговецът не е направил. Разноски: С оглед на резултата по делото на касатора не се дължат разноски за настоящото производство. На ответника по касация следва да бъдат присъдени още 688 лв., представляващи разлика, между дължимото юрисконсултско възнаграждение и присъденото в първоинстанционното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,