Определение № 2134 от 08.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 2326/2024 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от М. С. К. - чрез адв. Петя К., с искане за изменение на постановеното по делото определение № 1521 от 21.05.2025 г. в частта за разноските. В молбата се поддържа, че с определението съдът е присъдил на ответника по касация ЗД „Бул Инс“ АД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 160 лв., което е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Излагат се съображения, че при произнасяне по отговорността за разноски съдът не е съобразил направеното в касационната жалба възражение по чл. 78, ал.5 ГПК и обстоятелството, че поради недопускане на касационно обжалване „не е имало процесуално представителство пред ВКС, т. е. работата на адвоката е само за подаване на отговор на касационна жалба“, както и че е определил разноските след отчитане „само на имуществения интерес по делото, а не на действително извършените от представителя процесуални действия“. Навеждат се и твърдения за липса на представени доказателства за реално заплащане на присъденото под формата на разноски адвокатско възнаграждение. В срока по чл.248, ал.2 ГПК е подаден отговор от ответника ЗД „Бул Инс“ АД - чрез адв. М. Г., в който е изразено становище за неоснователност на искането за изменение на определението по чл.288 ГПК в частта за разноските. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Молбата е подадена е от надлежна страна в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима. Производството по т. д. № 2326/2025 г. е образувано пред Върховния касационен съд по касационна жалба на М. С. К. против решение № 260 от 20.06.2024 г., постановено по в. т. д. № 214/2024 г. на Апелативен съд - Пловдив. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение № 459 от 27.11.2023 г. по т. д. № 639/2022 г. на Окръжен съд - Пловдив е отхвърлен предявеният от М. С. К. против ЗД „Бул Инс“ АД пряк иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над сумата 45 000 лв. до сумата 60 000 лв. (част от вземане с общ размер 120 000 лв.), претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 20.06.2022 г. пътно - транспортно произшествие. С определение № 1521 от 21.05.2025 г. решението на въззивния съд не е допуснато до касационно обжалване, като в зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК е осъдена М. К. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД разноски в размер на сумата 2 160 лв. В мотивите към определението е отразено, че присъдените разноски са поискани своевременно и представляват заплатено в брой адвокатско възнаграждение (с включен ДДС), уговорено за защита в образуваното по касационната жалба производство, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 03.10.2024 г. След преценка на фактите по делото съставът на ВКС намира, че заявеното с молбата по чл.248 ГПК искане за изменение на определението в частта за разноските чрез намаляване на размера на присъденото като разноски адвокатско възнаграждение е основателно. От приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 03.10.2024 г. се установява, че възнаграждението от 2 160 лв. с ДДС е уговорено и заплатено за защита и процесуално представителство на ЗД „Бул Инс“ АД пред Върховния касационен съд по подадената от М. К. касационна жалба. Процесуалните действия, извършени от упълномощения за процесуално представителство пред касационната инстанция адвокат, се изчерпват с подаване на отговор по чл.287 ГПК. В отговора са изложени съображения и доводи за неоснователност на касационната жалба по същество и общи съждения за отсъствие на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по единствения спорен в касационното производство въпрос - този за справедливия размер на дължимото от застрахователното дружество обезщетение за неимуществени вреди. Материалният интерес, по повод на който е осъществена защита с отговора на касационната жалба, е 15 000 лв. Съобразявайки материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото в стадия на производството по чл.288 ГПК, както и действителния обем и съдържание на предоставената от процесуалния представител на ответника по касация адвокатска защита в рамките на това производство, съставът на ВКС намира, че адвокатското възнаграждение от 2 160 лв. е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК и следва да бъде намалено до размер на 1 000 лв. с ДДС. По изложените съображения постановеното по делото определение от 21.05.2025 г. следва да бъде изменено по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските, като М. К. бъде осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД разноски за производството пред Върховния касационен съд в размер на 1 000 лв., вместо присъдените с определението 2 160 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,