Решение № 15241 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10274/2014 г.

Решение № 15241 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10274/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Рудик Казарян, гражданин на Република Армения, постоянно пребиваващ в Република България, чрез процесуалния представител адв. Петър Костов, против решение № 1322/28.05.2014 г., постановено по адм. дело № 3640 от 2012 г. по описа на Административния съд - Пловдив, само в частта, в която отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт /РА/ и са присъдени разноски в тежест на лицето. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат подробни съображения, обосноваващи посочените касационни основания. Касаторът навежда доводи за нищожност на ревизионния акт и в съдебно заседание представя нови писмени доказателства. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде прогласен за нищожен ревизионният акт или да бъде отменен РА в обжалваната част, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира присъждане на направените разноски. Представя писмена защита. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, не се представлява в открито съдебно заседание. По делото е постъпила писмена защита, подадена от процесуалния представител на директора - гл. юрск. Бонева, в която се изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Излага съображения за правилност на решението и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея доводи и доказателствата по делото, приема следното: Предмет на касационна проверка е решение № 1322/28.05.2014 г. на Административен съд - Пловдив, само в частта, в която е отхвърлена жалбата на Рудик Казарян, против РА № 161202546/4.07.2012 г., издаден от Юлия Даракчиева, орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден в същата част с решение № 1350/19.10.2012 г. и решение за поправка на очевидна фактическа грешка към решение № 1350/07.11.2012 г. на директора на дирекция "обжалване и управление на изпълнението" /понастоящем дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, относно установените на Рудик Казарян задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 108 854,40 лв., ведно със съответната лихва за просрочие в размер на 82 978,24 лв., както и в частта за присъдените в тежест на Р. Казарян съдебно-деловодни разноски. За да постанови това решение, съдът е приел, че обжалваният пред него РА е издаден от компетентен орган. Приел е, че няма пречка орган по приходите, участвал в ревизионното производство и издал ревизионния доклад /РД/, впоследствие, да бъде определен за компетентен да издаде и РА, като е счел, че в тази връзка е налице надлежно оправомощаване по силата на Заповед за определяне на компетентен орган /ЗОКО/ № К 1202546/19.05.2012 г. По съществото на спора съдът е приел, че са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК за извършване на ревизия при особени случаи, отчитайки, че са събрани достатъчно данни за извършени от лицето разходи в периода, които не могат да се обвържат с какъвто и да било източник на приходи през 2005 г., тъй като Казарян е получавал големи суми по банковите си сметки от лица, които не могат да обосноват собствен източник на доходи, който да им позволи да ги предоставят. Приема, че липсата на несъмнени данни за произхода на средствата, постъпващи по банковите сметки на РЛ са наложили необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия по чл. 122 и сл. ДОПК. С оглед установената от приходните органи данъчна основа съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя за установеност на произхода на постъпващите по банковите му сметки парични средства, с източник дарения и заеми от роднини, предоставени по договори за поръчка и преведени от 42 лица и впоследствие изтеглени в брой и върнати на същите лица. Обобщено е прието, че не се кредитира произход на средствата от дарения, заеми предоставяне на средства за ползване, договори за поръчка. Не са кредитирани заключенията на експертизата и събраните свидетелски показания. Според съда не е оборена презумпцията за вярност на фактическите констатации при обжалване на РА, поради което жалбата срещу РА, в частта му по ЗОДФЛ (отм.), не е уважена. Първото възражение, което се поддържа в касационната жалба, е за нарушаване на процесуалните норми. Касаторът счита за неправилен извода на съда относно компетентността на органа, издал акта поради некомпетентност на лицето, издало ЗОКО, което според него води до нищожност на издадения РА. Това оплакване се прави за пръв път в касационната жалба и е развито в хода на устните състезания пред касационния съд, а впоследствие и в писмена защита. Няма пречка това оплакване да се направи на този стадий на съдебното производство, тъй като за валидността на административния акт, предмет на спора, съдът е длъжен да следи и служебно като нищожността му може да се прогласи, когато бъдат установени законови основания за това. По силата на чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е бил длъжен служебно да изследва и да установи дали е налице порок, обуславящ нищожност на административния акт поради некомпетентност на издателя му. При изпълнение на предоставените му със закон правомощия административният съд има право да задължи страната да представи необходимите доказателства, като налага и санкции за неизпълнение на съдебно разпореждане. В процесния случай се констатира от касационния съд, че твърдяните от касатора факти във връзка с определяне на издателя на РА, са верни. По силата на заповед № РД-09-1/4.01.2010 г. териториалният директор на ТД на НАП Пловдив определя длъжностните лица, които да издават ЗВР и да изпълняват правомощия, вкл. и по чл. 119, ал. 2 ДОПК. В раздел I, т. 5. като такова лице и посочена Златка Кьосева, орган по приходите, старши инспектор в дирекция "Контрол", отдел "Ревизии" като при нейно отсъствие - отпуск, болест, командировка, се замества от Калоян Лазов, орган по приходите, старши инспектор в дирекция "Контрол", отдел "Ревизии". В т.. 3 от същата заповед Калоян Лазов е определен като длъжностно лице на самостоятелно основания. Всички заповеди за възлагане на ревизии в процесното ревизионно производство /от 8.05.2012 г., 15.11.2010 г., 18.03.2011 г., 6.06.2011 г./, както и заповедите за спиране и възобновяване на ревизионното производство, са издадени от Златка Кисьова. От друга страна, ЗОКО от 19.05.2012 г. /л. 457/, по силата на която е определен компетентният орган за издаване на РА / а именно издателят на акта - Юлия Даракчиева/, е издадена от Калоян Лазов. По делото не са правени твърдения, нито са представени доказателства за отсъствие на Златка Кисьова на 19.05.2012 г. поради болест, отпуск или командироване. Съгласно императивната разпоредба на чл. 119, ал. 2 ДОПК /в приложимата действаща за периода ред. ДВ бр. 105/2005 г./ - "..... органът, възложил ревизията, определя със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите". В случая органът, възложил ревизията е дл. лице Златка Кисьова. Издателят на ЗОКО - Калоян Лазов е определен за неин заместник, но само при отсъствие на титуляра по причини на болест, отпуск, командироване, което по делото не е установено и доказано. Както се посочи, Калоян Лазов от своя страна също е определен на самостоятелно основание като длъжностно лице, оправомощено да издава ЗВР и с правомощията по чл. 119, ал. 2 ДОПК, но в случая той не е органът, който е възложил ревизията. Изискването на нормата за съвпадение между органа, възложил ревизията и издаващ заповед за определяне на компетентен орган за издаване на РА е императивно и не подлежи на разширително тълкуване. Съдът е бил длъжен да изясни въпроса около надлежното овластяване на органа, издал ЗОКО, досежно липсата или наличие на основание за заместване. Неизпълнението на това задължение съставлява съществено процесуално нарушение, което обуславя необходимостта от отмяна на касирания акт. Доколкото наведеното оплакване е направено едва във фазата на касационното производство и предвид допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, делото следва да се върне на друг състав на административния съд, който при изпълнение на задълженията по чл. 160, ал. 2 ДОПК да укаже събирането на доказателства относно материалната компетентност на органа, издал ЗОКО във връзка с установяване на отсъствие на Златка Кисьова поради отпуск, болест или командироване, както и да формира мотиви по валидността, законосъобразността или незаконосъобразността на административния акт. Друго допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила е липсата на мотиви на акта по съществото на спора, в обжалваната му част. По делото са събрани множество писмени и гласни доказателства, както и доказателствени средства - експертни заключения, които са обсъдени от съда едностранно, обобщено и схематично. Липсата на конкретизация при обсъждане на доказателствата, при наличие на твърдения за множество релевантни за спора факти и обстоятелства - договори за дарение, заем, поръчка и други основания за предоставяне на средства значителен брой лица на РЛ, всяко от които със собствена специфика, предполага, че излагането на обобщени и неконкретни изводи е равнозначно на липса на мотиви. Не са формирани фактически и правни основания, не са изложени доводи по наведените от жалбоподателя множество и различни възражения във връзка с обосноваността и законосъобразността на акта по съществото му. Предвид това и тъй като определянето на данъчните задължения предполага наличието на правно валиден ревизионен акт, то е безпредметно обсъждането на оплакванията за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Следва да се отбележи, че във фазата на касационното обжалване са представени множество нови писмени доказателства от страна на касатора. С оглед забраната за фактически установявания - тези нови доказателства, след предоставяне на възможност на ответната страна за запознаване с тях и за отправяне на доказателствени искания във връзка с тях, следва също да се обсъдят от първоинстанционния съд, за това установяват ли се с тях нови факти и обстоятелства от значение за спора. С оглед изхода на делото разноските следва да се определят при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,