Определение № 225 от 28.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3228/2014 г.

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е по молби за отмяна на решение №.4013/30.05.2013г. на Софийски градски съд, ГК, ІІВс., постановено по г.д.№.11354/11г., подадени от И. П. Д. и от П. И. К., В. Б. К. и К. Б. К.. С оспореното решение първоинстанционното такова /от 5.05.98г. на Софийски районен съд, 89с., по г.д.№.512/93г./ е отменено в частта, с която е отхвърлен иск по чл.108 ЗС, и е признато за установено по отношение на Е. Н. К. /като правоприемник по чл.120 ГПК на С. К./, че ищците П. С. П., З. С. Д., М. П. К., Н. П. В., О. П. В. /последните трима като правоприемници по чл.120 ГПК/отм./ на починалата в хода на процеса В. П. В./, Р. Т. Г. и Л. Т. Родина /като правоприемници по чл.120 ГПК /отм./ на починалата в хода на процеса З. Я./, са собственици на основание наследяване от П. И. П. и реституция по ЗСПЗЗ на парцел ХІІІ-304а, от кв.10 по рег. план на [населено място], м.”Б. киноцентъра Іч.”, одобрен със Заповед №.34/13.05.72г., с площ от 752кв.м. Молителителят И. П. Д. твърди, че с решението, чиято отмяна иска, е осъден да предаде владението на процесния имот без да е негов собственик, без да е упражнил защита по това дело и без да е бил страна по него; сочи, че действителният собственик е дъщеря му П. К. и съдът е бил заблуден от ищеца. Останалите молители в обща молба сочат, че П. К. е собственик на процесния имот по завещание и го владее добросъвестно 26 години, че същата не е знаела за процеса и не е участвала в него, че предвид това постановените съдебни решения не би следвало да я обвързват, но накърняват правото й на собственост и нанасят вреди на децата й, че поради това трябва да бъдат отменени, като й се даде възможност да участва в процес, разглеждан от друг състав, и да защити правата си на собственик. Ответните страни П. С. П., З. С. Д., М. П. К., Н. П. В., О. П. В., Л. Т. Р. и Р. Т. Г. оспорват молбите като недопустими. Ответната страна Е. Н. К. не взема становище. Върховният касационен съд, в настоящия състав на ІІІ гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното: Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 12.07.2013г. като необжалвано от ответника по иска. Молбите за отмяната му са своевременно подадени - преди изтичане на срока по чл.305 ал.1 т.5 ГПК. Същите, обаче, са недопустими, поради липса на надлежна процесуална легитимация на подалите ги лица. Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънистанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл.303 и чл.304 ГПК и се различават от основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, тъй като то не е предмет на отменителното производство, а се произнася само и единствено при наличието на някой от фактическите състави, визирани в разпоредбите на чл.303 ал.1 и чл.304 ГПК. С оглед изложените твърдения, че молителите не са участвали като страни в производството, по което е постановено оспореното решение – което е видно и от текста му, поддържаното основание за отмяна следва да се квалифицира по чл.304 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба отмяна на решението може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо от това, че то не е било страна по делото /чл.216 ал.2 ГПК/. Предвид изричното препращане към нормата на чл.216 ал.2 ГПК, разглежданата отмяна се свързва с необходимото другарство, като обхваща двете му проявни форми /задължително и факултативно/. Тя брани третите лица срещу силата на пресъдено нещо, която се разпростира спрямо тях поради неделимостта на спорното правоотношение, участници в което са те. Поради това, в качеството им на такива участници, тези трети лица разполагат с право на иск относно него и е трябвало да бъдат конституирани като главна страна. С оглед на изложеното се налага извода, че легитимирани да искат отмяна са само тези трети лица, спрямо които се разпростира силата на пресъдено нещо, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение - така че биха били необходими другари, ако биха били конституирани като главна страна по делото. На още по-голямо основание легитимирани да искат отмяна са и лицата, които би следвало да са задължителни другари. Не са легитимирани да искат отмяна по чл.304 ГПК трети лица, които нямат право на иск по делото. В разглежданата хипотеза молба за отмяна е подало лице, което е прехвърлило процесния имот на праводател на ответника по предявения положителен установителен иск преди подаването на исковата молба /И. Д./, лице, което претендира самостоятелни права върху този имот на основание завещание /П. К./ и лица, които излагат единствено твърдения, че са деца на претендиращия самостоятелни права молител и като такива търпят вреди /В. К. и К. К./. С оглед изложените от тях твърдения, обосноваващи интереса им, същите не попадат във визираната от чл.304 ГПК категория лица /необходими и задължителни другари/ и нямат право на иск по делото като участници в неделимо правоотношение. Предвид това молбите им за отмяна са недопустими и следва да се оставят без разглеждане. Мотивиран от горното, съдът