Определение № 171 от 15.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 586/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Подадена е частна жалба от А. Б. М. против разпореждане № 8/01.02.2021г. на Зам. Председателя на ВКС и Председател на ТК на ВКС, с което е отказано образуване на т.д. по описа на ТК на ВКС по молба с вх. № 18/04.01.2021г. с посочено правно основание чл.303, ал.1, т.1 и 5 ГПК от частната жалбоподателка за отмяна на Решение № 250/11.02.2018г. по т.д. № 2043/2018г. на ВКС, I т.о. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното разпореждане. Поддържат се доводи, че независимо от разбирането, че законодателят не е предвидил процесуалноправен ред за защита срещу порочни решения на ВКС, за страната не е приемливо и е нетърпимо да съществуват в правния мир решение по т.д. № 3135/2013г. на ВКС, I т.о. /постановено по реда на чл.290 ГПК/ и решение по т.д. № 2043/2018г. на ВКС, I т.о. /постановено по молба с правно осн. чл.303 ГПК/, които са порочни и невалидни, тъй като са се развили по изначално недопустима искова молба. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане. Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена в срк от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество налага следните правни изводи: С молба с вх. № 18/04.01.2021г. с посочено правно основание чл.303, ал.1, т.1 и 5 ГПК частната жалбоподателка е поискала да бъде отменено Решение № 250/11.02.2018г. по т.д. № 2043/2018г. на ВКС, I т.о. В молбата са изложени множество доводи, че в цитираното решение, както и в Решение № 24/12.05.2016г. по т.д.№ 3135/2013г. на ВКС, II т.о., с което е оставено в сила решение на Софийския апелативен съд № 525 от 19.03.2013г., постановено по гр.дело № 4012/2011г. на ГК, 4 състав в частта, с която е потвърдено решение на Софийски градски съд, І ГО, 13 състав, от 24.02.2010г. по гр.дело № 12957/2009г. в частта за осъждане на А. М. да заплати на И. Ж. сумата 8291,64 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 12.04.2007г. до 24.09.2007г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, се съдържат неистини, пороци и императивни нарушения. ВКС намира следното: Съобразно приетото в съобразителната част по т.3 и 4 от ТР № 7/2014г. от 31.07.2017г. по тълк.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС отмяната е съдебно производство /процесуален способ/ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи само на някоe от изчерпателно изброените в чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК основания. Предметът на молбата по чл.306, ал.1 ГПК е съдебен акт /влязло в сила съдебно решение/, резултат на приключил спор, който характеризира производството по Глава 24 на ГПК като самостоятелно и извънинстанционно. Целта на отмяната е преодоляване на формираната неправилно сила на пресъдено нещо на съдебния акт, когато това се дължи на едно от посочените основания по чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК, и да се възстанови висящността на производството по спора за отстраняване на произтичащия от порока на съдебния акт резултат. Отмяната цели и преодоляване на необжалваемостта на влязлото в сила съдебно решение, доколкото необжалваеостта е предпоставка за пораждане на сила на пресъдено нещо. Следователно като способ за преодоляване силата на пресъдено нещо по предмета на решението отмяната има приложно поле само по отношение на съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор. Тези особености на производството по чл.303-309 ГПК изключват решенията по чл.303 ГПК от предметния му обхват. В производството по отмяна на осн. чл.303 ГПК не могат да бъдат проверявани всички наведени оплаквания за неправилност на атакуваното решение, поради което частната жалбоподателка не би получила и целеният от нея, но не и защитен от процесуалния закон, обем на защита, дори и да бъде разгледана молбата й за отмяна. Постановяването на обжалвания акт от Зам.Председателя на ВКС е в съответствие с чл.14 от Правилата за образуване и случайно разпределение на делата във ВКС. Ето защо обжаланото разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Водим от горното, съставът на ВКС, ТК