Определение № 8578 от 11.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2609/2026 г.

Производството е по чл. 95 ГПК във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Г. В. К. за предоставяне на безплатна правна помощ по а.д. N 2609/2026 г. по описа на ВАС. Искането е процесуално допустимо, но неоснователно. Съгласно чл. 21, т. 3 ЗПП, решението за предоставяне на правна помощ се взема от органа, който ръководи процесуалните действия. Условията за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство, извън хипотезата на задължително предоставяне по силата на закон (чл. 23, ал. 1 ЗПП), са определени в чл. 23, ал. 2 ЗПП, а именно: когато страна по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Само наличието на тези кумулативно предвидени законови предпоставки са условие за уважаване на искането. Видно от приложената декларация за материално и гражданско състояние, както и от справката, изискана от Агенция по вписванията, молителят притежава имоти, придобити чрез покупко-продажба. Следователно, не е налице имотно състояние, което да обоснове извод за невъзможност за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВАС. Съгласно чл. 24, т. 1 от ЗПП правна помощ по чл. 21, т. 1 не се предоставя, когато предоставянето ѝ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ и/или когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Настоящият съдебен състав счита, че в случая предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на Г. В. К. (чл. 24, т. 1 от ЗПП) и интересите на правосъдието не го налагат. В случая, видът и предметът на съдебното производство (частно), за което жалбоподателят е поискал предоставянето на безплатна правна помощ, не налагат задължителното участие на процесуален защитник по делото, нито разкриват наличието на полза за жалбоподателя, която да е съизмерима с предоставянето на помощта. Искането за предоставяне на правна помощ е формално, като не се основава на конкретни факти и обстоятелства, на твърдяна липса на правна грамотност и непознаване на правото. Извън горното, на съда е служебно известно, че жалбоподателят води множество административни дела в различни съдилища, които дела се разглеждат от ВАС като касационна инстанция и по всички тези дела молителят упражнява писмено процесуалните си права чрез подаване на молби, становища и възражения. Това обстоятелство навежда извода, че К. има правни познания и назначаването на адвокат не се явява необходимо за осигуряване на ефективен достъп до съд При така изложените съображения искането на Г. В. К. за предоставяне на безплатна правна помощ следва да бъде оставено без уважение. Водим от горните мотиви и на основание чл. 95 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и чл. 23 ЗПП, Върховният административен съд, трето отделение