Определение № 9028 от 30.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9375/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „ИВИРА 7774“ ООД срещу Определение № 765/04.08.2025 г. на Административен съд (АС) – Монтана, постановено по адм. дело № 237/2025 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на „ИВИРА 7774“ ООД срещу Заповед № 672/08.07.2025 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) Монтана и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател обжалва определението с доводи, че то е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необосновано. Оспорва изводите на съда, че няма правен интерес от оспорването на заповедта, с която частично е възобновена дейността на обекта, който стопанисва. Излага съображения, че има правен интерес от обжалването, тъй като според него са били налице основания за пълно, а не за частично възобновяване дейността на обекта. Моли обжалваното определение да се отмени. Частният жалбоподател се представлява от адв. Босев. Ответникът – Директорът на ОДБХ Монтана оспорва частната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Производството пред АС – Монтана е било образувано по жалба на „ИВИРА 7774“ ООД срещу Заповед № 672/08.07.2025 г. на директора на ОДБХ Монтана. Със Заповед № 672/08.07.2025 г. на директора на ОДБХ Монтана е възобновена част от дейността на обект Класически ресторант, стопанисван от „ИВИРА 7774“, находящ се в гр. Монтана, местност „Ливадски дол“. Посочено е, че се възобновява приготвянето на скара, салати и топли напитки, считано от 08.07.2025 г. За да остави без разглеждане жалбата и прекрати производството по делото, на основание чл. 159, т. 4 АПК, съдът е приел, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорването, тъй като заповедта е благоприятен за дружеството акт. Посочил е, че дружеството твърди, че неправилно е възобновена част от дейността, но е приел, че ако искането е било да се възобнови цялата дейност, то е следвало да се оспори Заповед № 662/04.07.2025 г. на директора на ОДБХ Монтана, с която е спряна дейността на обекта. Определението е неправилно. Законът за храните, в чл. 26 регламентира процедурата за регистрация на обект за производство, преработка и/или дистрибуция на храни или за производство на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води по Регламент (ЕО) № 852/2004. Съгласно чл. 26, ал. 13 от Закона за храните (ЗХ) в 5-дневен срок от получаване на протокола по ал. 12 (констативен протокол за степента на съответствие на обекта с нормативните изисквания, съдържащ становище за: 1. продължаване или спиране на дейността в обекта; 2. възобновяване на дейността в обекта; 3. заличаване на регистрацията на обекта – бележка на съдия - докладчика) компетентният орган издава заповед за спиране на дейността, за възобновяване на дейността или за заличаване на регистрацията на обекта. Заповедта се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението й. Законът изрично предвижда възможност за обжалване на заповедта за възобновяване на дейността. В процесния случай, противно на приетото от първоинстанционния съд, жалбоподателят има правен интерес от оспорването на Заповед № 672/08.07.2025 г. на директора на ОДБХ Монтана, тъй като със същата е частично възобновена дейността на класическия ресторант, който той стопанисва. Интересът му се обуславя от това, че той следва да докаже, че са били налице основания за цялостно възобновяване дейността на обекта, каквито са били и твърденията в жалбата му до съда и че незаконосъобразно само частично е възобновена дейността. За пълнота следва да се отбележи, че доводът на ответника, че е налице основанието по чл. 159, т. 3 АПК за прекратяване на производството по делото, тъй като оспорената Заповед № 672/08.07.2025 г. на директора на ОДБХ Монтана била отменена със Заповед № 704/25.07.2025 г. на директора на ОДБХ Монтана, е неоснователен. Заповед № 704/25.07.2025 г. на директора на ОДБХ Монтана не е издадена на основание чл. 156 АПК и със същата Заповед № 672/08.07.2025 г. на директора на ОДБХ Монтана не е оттеглена. Издаването на нова заповед за спиране на дейността е поради наличието на нови факти и обстоятелства и същата подлежи на самостоятелно обжалване. За периода от 08.07.2025 г. до 25.07.2025 г. дейността на обекта е била възобновена въз основа на Заповед № 672/08.07.2025 г. на директора на ОДБХ Монтана. Следва да се установи дали същата е била законосъобразно издадена. Предвид изложеното оспорваното определение, като неправилно ще следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение