Решение № 4901 от 05.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 950/2026 г.

от 28.04.2025г. за одобряване на технически проект и издаване на разрешение за строеж за „улица от второстепенна улична мрежа“ в имот с идентификатор 56784.540.23 по КККР на гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесния отказ, ведно със законните последици. Ответникът главен архитект на Община Пловдив, чрез гл.юрк. Паланова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно, обосновано и правилно.Претендира юрк.възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът „АКСЕ -1" ЕООД не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу изричен отказ, материализиран в писмо с изх. № 24Ф-912

от 28.04.2025г. на главния архитект на Община Пловдив по заявление № 24ф-912-/1/ от 10.04.2025 г. относно одобряване на технически проект и издаване на разрешение за строеж за обект „улица от второстепенна улична мрежа“ в поземлен имот с идентификатор 56784.540.23 по КККР на гр. Пловдив, ЖК „Тракия“. Прието е ,че отказът е мотивиран с неприложена улична регулация, което е пречка за издаване на строителни книжа, още повече,че техен адресат следва да бъде общината с оглед чл.70 и сл. от ЗУТ, която е и оправомощеният административен орган да започне и приключи отчуждително производство по ЗОС за частите от УПИ, попадащи в трасето на предвидена, но нереализирана улица, като обект по чл. 205, т. 1 ЗУТ. Изложени са мотиви и за изтекъл срок по чл. 208, ал. 1 ЗУТ. Прието е също, че нормативната уредба на чл.70 и сл. ЗУТ съставлява пречка да бъде издадено разрешение за строеж за изграждане на улица в частен имот, тъй като проводите на техническата инфраструктура и съоръженията на транспортната инфраструктура се изграждат в съответствие с предвижданията на ОУП и ПУП само в имоти публична общинска Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. В хода на производството е установено, че процесния отказ е издаден от компетентния орган, при спазване на материалните и процесуални изисквания. Действително отказът е мотивиран само с неприложената улична регулация по смисъла на § 22 от ЗР на ЗУТ, без да се визира конкретната хипотеза по ал.1 на тази разпоредба, но фактическата обстановка безпротиворечиво сочи на хипотезата на б. “в“, тъй като процесната улица-тупик е предвидена с плана от 2009г. и запазена в последващия план. Безспорно е и обстоятелството, че имот с идентификатор 56784.540.23 е с начин на трайно ползване „за второстепенна улица“ и отговаря по параметри и местонахождение на предвидения тупик по улично регулационния план, собствеността върху който не е общинска. Безспорно е и обстоятелството, че за въпросната улица не е проведено / не е висящо/ отчуждително производство по ЗОС. Разпоредбата на § 22, ал. 1 от ЗР на ЗУТ се появява в правния мир едва през 2014 г. със ЗИД ЗУТ /обн. ДВ, бр. 49 от 2014 г./, но е приложима и спрямо заварените планове, т.е. приложима е и в настоящия казус - заварен уличнорегулационен план, по който не е проведено отчуждително производство по реда на чл.205, ал.1,т.1 ЗУТ с изплатено надлежно обезщетение. По действащото законодателство законовото задължение за прилагане на уличната регулация и обезпечаване на инфраструктурата е на общината, която разполага с правомощия за отчуждаване на частни имоти по реда на чл. 205 ЗУТ и изрично разписана в ЗОС процедура, като липсва нормативна уредба, предоставяща на собственика на имот с предвиден достъп по неприложена улична регулация, възможност за прилагане на уличната регулация. В този смисъл е правилен и изводът на административния съд за възможността за осъществяване на инвестиционните намерения на жалбоподателя по реда на чл.190 във връзка с чл.73 от ЗУТ в различна и самостоятелна административна процедура. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изхода на спора и надлежно и своевремено заявената претенцията за разноски от ответника главен архитект на Община Пловдив, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в размер от 60 евро, определен по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.