Решение № 7 от 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 510/2011 г.

Решение № 7 от 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 510/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. К. - Г. от [населено място] против решение от 13.11.2010 г. на Софийски градски съд, III "Г" състав, постановено по гр. д. № 1367/2008 г. по описа на същия съд, с което се отменя решение от 29.11.2007 г. по гр. д. № 7099/2006 г. по описа на Софийски районен съд, 31 с-в и вместо него е постановено: осъжда М. А. К. -Г. и Г. И. Г. да предадат на П. Ж. А. С., Е. А. С., Ан М. Р. и К. К. В. С. владението на апартамент, находящ се в зона Б-5-1, блок 3, етаж ХII, ап. 43,състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, застроен на 68,89 кв. м при описани граници, заедно с таван № 39 и 0,979 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху него, отменя нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 4,том II, дело № 51/1997 г. съставен от нотариус В. Г. -IVнотариус при Софийска нотариална служба съм СГС, и са присъдени разноски по делото. С определение № 920 от 18.10.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по процесуални въпроси, във връзка със задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, както и всички доводи и възражения на страните, поради наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В касационната жалба, касаторите навеждат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които се изразяват в необсъждане от въззивния съд на всички доказателства по делото и доводите на страните, а именно възражението им, че договора за продажба на процесния недвижим имот е нищожен, поради противоречие с императивни разпоредби, предвидени в З., НДИ, НРПЖ, както и необсъждане на свидетелски показания. Излагат се аргументи, същото така, че въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон и че същото е необосновано. Ответниците по касационната жалба П. Ж. А. С., Е. А. С., Ан М. Р. и К. К. В. С., молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 от ГПК и чл. 293 от ГПК приема следното: С решаващите си мотиви, въззивният съд е констатирал, че с договор за продажба от 02.06.1981 г. В. С. К. -наследодател на ответниците, починал 1988 г., е закупил процесния апартамент, за който ответниците, които не са наследници на В. К., М. К. е дъщеря на А. К. -брат на наследодателя на ищците, са декларирали имота като свой и са се снабдили с констативен нотариален акт за имота по давностно владение № 4/1997 г. Съдът е приел, че дори снабдяването с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение да представлява действие, с което е изразена промяната на намерението да превърне държането на имота в собственост, ответникът носи тежестта да докаже пълно и главно, че е довел промяната на намерението си до знанието на ищците, като им е връчил препис от акта или ги е уведомил за него и ги е запознал със съдържанието, което не се установява по делото. В резултат на това е стигнал до извода, че ищците са собственици на имота на основание наследство, ответниците владеят имота и според техните права не е доказано възражението, че е преобразувано държането на апартамента във владение и че е придобита чрез давностно владение собствеността, като са пренебрегнати правата на ищците. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: Касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос за обсъждане и преценка на доказателствата, доводите и възраженията на страните, съгласно чл. 188, ал. 1 от ГПК /отм/, свързани, както с преценка на всички събрани по делото доказателства за осъществявано давностно владение от страна на ответниците, във връзка с направеното от тях възражение, така и с липсата изобщо на обсъждане и преценка на доказателствата по делото от страна на въззивния съд относно оспорването на собствеността на наследодателя на ищците спрямо процесния имот и твърдението за нищожност на договора за покупко-продажба от 02.06.1981 г. Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 10562/09.05.2006 г. и се е развило по реда на ГПК /отм/. Съгласно утвърдената постоянна практика на ВКС, въззивният съд, като решаваща по същество инстанция, следва да направи самостоятелна преценка на целия събран по делото пред него и пред първата инстанция, фактически и доказателствен материал и да достигне до своите правни изводи по съществото на спора, както е възприето в т. 19 на Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ГПК /отм/ изисква цялостна преценка на събраните по делото доказателства и всички доводи и възражения на страните, като въззивният съд с оглед горепосоченото следва задължително да разгледа и всички наведени от страните възражения, като защитно средство по повдигнатия спор в установените за нея правомощия при действието на чл. 196 и сл. от ГПК /отм/ във връзка с изискванията за постановяване на законосъобразен съдебен акт, както е възприето и със задължителната практика на ВКС - решение № 374/22.11.2010 г. по гр. д. № 219/2010 г. по описа на ВКС, II ГО и решение № 679/13.01.2009 г. по гр. д. № 1496/2008 г. по описа на ВКС, II го, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Видно от приложеното на лист 39 от първоинстанционното производство, становище депозирано на 04.10.2004 г. по делото от ответницата М. К. - Г., във връзка със заявените претенции от ищците, се оспорва собствеността на наследодателя на последните В. С. К., като се твърди, че представеният договор за покупко-продажба с дата 02.06.1981 г. е нищожен поради нарушаване на действащи към този момент нормативни актове - Закона за собствеността на гражданите, Наредбата за разпределяне и продажба на жилища и Наредбата за държавните имоти. Наред с това, в съдебно заседание пред първата инстанция, проведено на 19.03.2007 г. /лист 57 от делото/, ответницата М. К., чрез своя процесуален представител, е заявила, че освен направеното оспорване с горното становище, е придобила собствеността спрямо процесния имот по давностно владение. Във връзка с указанията на първоинстанционния съд, дадени в това съдебно заседание, същата е депозирала допълнително становище по дело на 26.03.2007 г. /лист 62/, във връзка с възражението й за придобиване по давност на процесния имот и посочване на доказателства в подкрепа на това твърдение. При постановяване на решението си, първоинстанционният съд, който е отхвърлил предявените искове, като се е позовал на изтекла в полза на ответниците придобивна давност, годна да ги легитимира като собственици на процесния имот, поради което не е разгледал и не се е произнасял по другите възражения на ответницата, нито е обсъждал доказателствата в тази връзка. Видно от мотивите на въззивното решение, съдът е обсъдил само и единствено възражението на ответниците за придобиване на собствеността на процесния имот по давност, като е намерил същото за недоказано. Твърденията и доводите, както и посочените и събрани по делото доказателства, във връзка с оспорването от страна на ответницата М. К. правото на собственост на наследодателя на ищците, с позоваването й за нищожност на договора за покупко-продажба на процесния имот, изобщо не са обсъждани и преценявани от въззивния съд. След като въззивната инстанция не е изложила съображения в тази насока, нито е направена преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с тези изложени от ответницата доводи, е налице съществено нарушение на процесуалното правило на чл. 188, ал. 1 от ГПК /отм/, поради което въззивното решение следва да бъде отменено, като неправилно и делото се върне за ново разглеждане за произнасяне по поддържаното от ответницата възражение, с оглед преценка на доводите й и събраните в тази насока доказателства. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд