Определение № 12569 от 08.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10861/2025 г.

Производството е по чл. 248, ал. 3 във връзка с чл. 144 АПК. Образувано е по частна жалба на В. В. М. чрез неговия процесуален представител адв. Е. Попова срещу определение №1716/02.10.2025 г. по адм. д. № 1319/2022 г. на Административен съд София-област. В срока по чл. 232 АПК другата страна не взема становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: С решение №966/14.07.2025 г. по адм. д. № 1319/2022 г. Административен съд София-град е присъдил разноски в полза на В. М. в общ размер от 3874 лв., от които 1 922 лв. възнаграждение за адвокат, 10 лв. държавна такса и 1 942 лв. възнаграждение за вещи лица. С молба адв. Е. Попова, процесуален представител на В. В. М. е поискала изменение на решението в частта за разноските, като съдът присъди на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на в размер на 2250 лв., съгласно чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която предвижда допълнително възнаграждение в размер на 250 лв. за всяко проведено съдебно заседание след второто. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските. Развил е доводи, че в конкретния случай по делото са проведени 11 съдебни заседания, като процесуалният пълномощник на жалбоподателя е участвал в 10 от тях, на проведеното на 27.10.2023 г. същият не се е явил. Делото е отлагано както с искания за срок за становище от страна на процесуалния представителна жалбоподателя, така и с молба от същия за допускане на доказателства и в част от проведените заседания по делото не са извършвани съдопроизводствени действия. Смисълът на цитираната норма от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. в контекста на определянето на размера на адвокатските възнаграждения няма предвид общия брой на проведените по едно дело съдебни заседания, а тези от тях, в които съответният адвокат е участвал и извършил процесуални действия. Ето защо предвид горепосочения факт на участие на адвоката в проведените съдебни заседания по делото, не са налице предпоставките за присъждане на възнаграждение по чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Съдът счита, че определеното адвокатско възнаграждение в размер на 1922 лв. за оказана безплатна правна помощ в настоящото производство е съобразено с усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на жалбоподателя. Определеното с постановеното съдебно решение адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, с множеството открити съдебни заседания, на които процесуалният представител на ищците се е явявал Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е частично основателна при следните съображения: Съгласно чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв., но тази разподебна касае само гражданските дела, а не административните дела, чията регламентация е по чл. 8 от Наредбата, поради което неприсъждането на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 2 250 лв. правилно е преценено като неоснователно. Освен това настоящата инстанция споделя и извода на решаващия съд, че смисълът на нормата е да са извършвани съдопроизводствени действия, в случая в по-голямата част от проведените заседания по делото не са извършвани такива. По отношение на присъдената с решението сума от 1 922 лв. за адвокатско възнаграждение за дело № 1319/2022 г. на АС-София област настоящият съдебен състав намира аргументите на съда, че така определеното с постановеното съдебно решение адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, с множеството открити съдебни заседания, на които процесуалният представител на ищците се е явявал. Съдът обаче не е отчел, че по адм. д. №1001/2021 г. по описа на АС-София област, което е отменено по реда на извънредния способ отмяна и делото е върнато за ново разглеждане, е представен договор за правна помощ и съдействие за заплатено адвокатско възнаграждение в брой в размер на 600 /шестстотин/ лв. Тази сума е дължима и следва да бъде присъдена. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,