Определение № 350 от 15.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5088/2014 г.

Производството е по чл. 282,ал.5 ГПК. Подадена е молба вх. № 9944/15.09.2015 г. от ответника по касационната жалба Д. Г. Ю., чрез адв. Д. Г. с искане за отмяна на допуснато спиране на изпълнението с определение № 615/12.08.2014 г. по ч.гр.дело № 4823/2014 г. на ВКС, IV г.о. на решение № 188/23.05.2014 г. по в.гр.дело № 1186/2014 г. на Старозагорския окръжен съд, съответно е поискано съдът да се разпореди внесената сума udjf обезпечение в размер на 1410.50 лв. да се изплати по сметка на ЧСИ Д. Д. за покриване на задължението на длъжника по изпълнителното дело [фирма]. Към молбата е приложено удостоверение, издадено от ЧСИ Д. Д. по изп.дело № 111/2014 г. Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че подадената молба е основателна само в частта по искането за отмяна на постановеното спиране на изпълнението на въззивно решение № 188/23.05.2014 г. по в.гр.дело № 1186/2014 г. на Старозагорския окръжен съд по следните съображения: Производството по гр.дело № 5088/2014 г. на ВКС, IV г.о. е образувано по подадена касационна жалба от ответника [фирма] [населено място] против решение № 188/23.05.2014 г. по в.гр.дело № 1186/2014 г. на Окръжен съд [населено място]. С определение № 615/12.08.2014 г. по ч.гр.дело № 4823/2014 г. на ВКС, IV г.о. е постановено спиране изпълнението на посоченото въззивно решение на Окръжен съд [населено място]. Със същото определение съдът е констатирал, че жалбоподателят е внесъл обезпечение в размера по чл.282,ал.2, т.1 ГПК. С решение № 265/10.09.2015 г. по гр.дело № 5088/2014 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл. 290 ГПК е оставено в сила решение № 188/23.05.2014 г. по в. гр.дело № 1186/2014 г. на Старозагорския окръжен съд, с което предявените искове от Д. Г. Ю. с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК за сумата 1410.50 лв. са уважени. Съгласно разпоредбите на чл.282,ал.5 ГПК когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане обезпечението се освобождава след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. С тази разпоредба е предвидена гаранция за събиране на вземането ако същото се дължи с постановеното влязло в сила съдебно решение. В случаите, когато с по подадена касационна жалба от ответника с решение на ВКС, постановено по чл.290 ГПК е потвърдено осъдително решение на въззивния съд е налице изменение на обстоятелствата и постановилият спирането на изпълнението на осъдителното въззивно решение съд – състав на ВКС следва да постанови определение по реда на чл.253 ГПК. Този извод съдът извежда като взема предвид практиката на ВКС обективирана в т.13 от т.решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК, което не е загубило сила и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 г. Според същата практика определението, с което ВКС се произнася по спиране на изпълнението на обжалваните пред него осъдителни решения на въззивния съд не подлежи на обжалване по реда на чл. 218в, ал. 5 ГПК /отм./. То не представлява преграждащо развитието на производството определение, а мярка, която цели да защити касатора от предприетото срещу него принудително изпълнение на обжалваното въззивно решение при спазване на определени предпоставки - внасяне на надлежно обезпечение, което да гарантира удовлетворяване на кредитора за неговото вземане, присъдено с решението при отрицателен изход от обжалването за касатора. Когато тези предпоставки за спиране на изпълнението са налице, ВКС е длъжен да го постанови, при което действа при условията на обвързана компетентност, а не на самостоятелна преценка за целесъобразността на обезпечителната мярка. Съгласно същата практика при липса на специална разпоредба, която да предвижда обжалване на определението по чл. 218б, ал. 6 ГПК/отм./ и непопадането му в категорията на обжалваемите определения по чл. 218в ал. 5 ГПК/отм./ неговото изменение или отменяване при грешка или изменение на обстоятелствата, може да се извърши от постановилия го съд по реда на чл. 195, ал. 2 ГПК /отм./. В същата насока е и т.решение № 2/24.10.2012 г. по т.дело № 2/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което определенията, с които ВКС се произнася по искане на жалбоподателя за спиране изпълнението на въззивното решение не подлежат на обжалване по реда на чл.274,ал.1,т.1 ГПК. С оглед на посочената практика на ВКС настоящият съдебен състав намира, че при изменение на обстоятелствата, каквото в настоящия случай е налице - постановено е решение на състав на ВКС по чл.290 ГПК, с което е оставено в сила осъдително решение на въззвния съд срещу касатора-длъжник определението, което ВКС е постановил по чл.282,ал.2,т.1 ГПК следва да се отмени. Без уважение следва да се остави искането на молителя-ответник по касационната жалба внесената сума за обезпечение в размер на 1410.50 лв. да се изплати по сметка на ЧСИ Д.Д. в ТБ”А. Б. по ид № 111/2014 г., тъй като такова искане може да заяви само внеслия сумата като обезпечение жалбоподател или съдебния изпълнител при образувано изпълнително производство за събиране вземането на ищеца-ответник по касационната жалба, съобразно влязлото в сила осъдително решение срещу жалбоподателя. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение