Определение № 218 от 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3216/2021 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на Е. Л. П., действаща чрез адв. П.- С., с която се иска изменение на постановеното определение в частта на разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение, което твърди, че е прекомерно и е неправилно определено, поради което и иска редуцирането му до размер на 1934,54лв. общо. По делото не постъпил писмен отговор от насрещната страна. ВКС, ГК, състав на ІV гр. отделение, намира за установено следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от надлежна страна в производството, срещу акт подлежащ на изменение и допълване. С определение № 215 от 25.03.22г. на ВКС, ІV гр.отд. по гр.д. № 3216/21г., постановено по реда на чл.288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на решение № 39/2021г. по в. гр.д. № 37/21г. на Окръжен съд Плевен и на ответниците са присъдени разноски в размер на 3240 лв.- заплатено адв. възнаграждение. Възражението за прекомерност е направено за първи път в молбата по чл.248 ГПК от страна, която поради развитието на процеса по производството по чл.288 ГПК не е могла да вземе участие в него, поради което и следва да се приеме, че е надлежно направено в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, е основателна. Предявени са иск за обявяване за нищожна поради привидност, евентуално- поради липса на съгласие, евентуално- за унищожаване поради измама на покупко- продажба на 1/2 от недвижим имот. Отговорността за разноски се преценява с оглед основателността на претенцията, предявена по главен иск или по съединен с него евентуален иск. Ако претенцията по главния иск бъде уважена, ответникът дължи направените от ищеца разноски, ако главният иск бъде отхвърлен или производството по него бъде прекратено- отговорността за разноски по делото се определя от изхода по евентуалния иск. Както е посочено в цитираните от молителя определение № 284/6.04.2012г. по ч.гр.дело № 238/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение № 70/05.02.2018г. на ВКС, І т.о. по т.д. № 257/18г. и определение № 477/04.11.2017г. на ВКС, І т.о., по ч.т.д. № 1218/16., когато между страните са предявени алтернативно или евентуално съединени искове държавната такса е една, едно и също е адвокатското възнаграждение, доколкото хонорарът е уговорен за едно и също благо. В настоящият случай, с оглед цената на иска, която се определя от данъчната оценка на 1/2 от имота- предмет на спора, а именно 14 575,70лв., минималният размер на адв. възнаграждение е от по 967,27лв. за всеки един от ответниците, или общо 1934,54лв., който размер с оглед фактическата и правна сложност на спора следва да бъде намален до сумата от 2400 лв. Ето защо и на осн. чл.248 ГПК постановеното от ВКС, ІV гр.отделение, определение № 215/25.03.22 г. по гр.д. № 3216/2021 г. следва да бъде изменено в частта на разноските, като на М. Н. и Б. Н. бъде присъдена сумата от общо 2400 лв. Воден от изложеното, САС, ТО, 13 състав,