Определение № 4293 от 24.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9219/2024 г.

Производството е по е по реда на чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Постъпила е молба от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт А. Йорданов, с която моли да бъде изменено решение № 11762 от 01.11.2024г. на Върховния административен съд, тричленен състав на първо отделение, постановено по адм. д. № 5596/2024 г. в частта му за разноските. В молбата се твърди, че от страна на приходната администрация е било направено своевременно възражение за прекомерност на разноските в съдебното заседание на 04.02.2025г., а отделно от това конкретният правен спор не с правна сложност и не е налице проявена процесуална активност от страна на процесуалния представител на ответника по касация. Останалото изложено като аргументи в молбата са отделни извадки от постановени съдебни актове в частта им за разноските. Моли съда да измени решението в частта за разноските, като присъди на ответника по касация разноски по делото за всички инстанции.

Тъй като жалбоподателят Л. Г. Л., [ЕГН], от гр.София, [жк], бл.20А., е починал на 22.02.2025г., с определение по хода на делото като страни в процеса са конституирани неговите наследници по закон: С. К. Л., [ЕГН], от гр.София, район Изгрев, [жк], [адрес], И. Л. Л., [ЕГН], от гр.София, [адрес], и В. Л. Л., [ЕГН] от гр.София, [жк], [адрес]. Разпоредено е да се връчи препис от молбата за изменение на решението в частта му за разноските на правоприемниците.

Същите не са взели становище по искането.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съгласно 248, ал. 1 от ГПК, приложим в настоящето производство съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК, в срока за обжалване, а

ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Предвид на това следва да бъде прието, че молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна.

От данните по делото е видно, че с решение № 1495 от 18.02.2025 г. постановено по адм. д. № 9219/2024 г., Върховния административен съд, първо отделение, е отменил решение № 6799 от 30.05.2024г. на Административен съд – София град, първо отделение, четвърти състав, постановено по адм. д. № 603/2023 г. в отхвърлителната му част, както и в осъдителната му част за разноските, като вместо него е постановил друго такова, с което е отменил ревизионен акт № Р – 22221419008147 -091-001 от 10.06.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1681 от 05.11.2020 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-София при ЦУ на НАП, следва да бъде отменен в частта му, в която на Л. Г. Л., [ЕГН], от гр.София, [жк], [адрес], са определени задължения за данък по ЗДДФЛ за данъчен период 2013г. в размер на 8 908,92лв. главница и лихви за забава в размер на 5 477,84лв.

С решението съдът е осъдил Национална агенция по приходите, в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза Д „ОДОП“ София, да заплати на касатора Л. Г. Л. разноски по делото за всички съдебни инстанции в общ размер на 5 953лв., съгласно представен по делото списък с разноски и доказателства за тяхното извършване.

В молбата за изменение на решението в частта му за разноските се твърди, че при определяне на размера на разноските съдът не е съобразил направеното възражение за прекомерност на разноските, както и фактическата и правна сложност на делото.

В тази насока следва да бъде отбелязано следното:

Съгласно чл.161,ал.1,изр.първо ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата.

От данните по делото е видно, че разноските на жалбоподателя са присъдени съобразно представения на л. 40 от делото списък с разноски. Същите не включват единствено и само адвокатски хонорари, но и заплатена 10лв. държавна такса и два депозита за вещи лица по двете първоинстанционни дела, съответно в размер на 943лв. и 800лв. Заплатеното адвокатско възнаграждение е за четири съдебни инстанции и е както следва: общо 2 000лв. по адм.д. № 603/ 23г. и адм.д. № 12053/2020т. на Адм.съд София град, и 1 200лв. по адм.д. 2916/2022г. на ВАС и 1000лв. по настоящето дело.

Обжалваемият интерес по делото е общо 14 894,29лв., което означава, че съгласно чл.7,ал.2, 3 във вр с чл.8,ал.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /сега за възнаграждения за адвокатска работа/, размерът на адвокатския хонорар е както следва:

1.В редакцията до ДВ бр.88/2022г. в размер на 889,42лв., относима за възнаграждението по адм.д. № 12053/2020г. /първата първа инстанция/

2. В редакцията след ДВ бр.88/2022г. в размер на 1 740,48лв. /за останалите три инстанции/.

Общият размер на присъденото възнаграждение на жалбоподателя за четири съдебни инстанции възлиза на 4 200лв., а минималното адвокатско възнаграждение за четири съдебни инстанции съобразно посочените разпоредби от наредбата възлиза общо на 6 104,80лв.

Направеното възражение за прекомерност на разноските от страна на процесуалния представител на Д „ОДОП“ София действително не е взето предвид от касационната инстанция, но допуснатото нарушение не е особено съществено, предвид че възражението за прекомерност е особено неоснователно. Отделно от това, същият има действие само за разноските в съдебната инстанция в която е направен, но не и за останалите три съдебни инстанции.

Наведените доводи в молбата за липса на правна сложност на делото и непроявена правна активност от процесуалните представители на жалбоподателя, са меко казано несериозни.

Така например в молбата за изменение решение № 6799 от 30.05.2024г. на АССГ по адм.д. № 603/2023г. /л.193 от него дело/се твърди, че делото е с фактическа и правна сложност. Казано по друг начин, позицията на молителя за правната и фактическата сложност на делото е с оглед на позицията, която се намира по отношение на разноските – дали е осъден да заплати такива, или му се дължат такива.

В същото време от данните по делото е видно, че делото е разгледано не в нормалните две, а в четири съдебни инстанции, което е явен индикатор за неговата правна сложност. Друг е въпросът, че правната сложност в случая е породена от юридически неграмотно съставения ревизионен акт, поради което е нормално като последица от отмяната му администрацията да понесе отговорността за разноските по делото за всички съдебни инстанции.

От доказателствата по делото е видно, че процесуалните представители на жалбоподателя са проявявали активност във всички съдебни инстанции, изразяваща се в събиране на доказателства, разпит на вещи лица, явяване пред съд и представяне на писмени бележки за всяка една инстанция.

Присъденият адвокатски хонорар за четири съдебни инстанции е под нормативно установения минимум, като възражението за прекомерност на адвокатския хонорар за настоящата съдебна инстанция предвид обема на извършената защита се явява неоснователно.

Отделно от това, след като самият молителят претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждения за всяка една инстанция в пълен обем, това право следва да бъде признато в тези граници и на другата страна, като това е в съответствие с принципа за равенство на страните в процеса.

Предвид вида на правния спор, съществуващия материален интерес, вида и количеството на извършената работа, следва да бъде прието, че присъдените на жалбоподателя разноски за адвокатски хонорар за четири съдебни инстанции общо в размер на 4 200лв. не са прокомерни, а възражението на молителя в обратния смисъл се явява неоснователно.

По изложените съображения молбата на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – София процесуалния му представител главен юрисконсулт А. Йорданов, за изменение на решение № 1495 от 18.02.2025г. на Върховния административен съд, тричленен състав на първо отделение, постановено по адм. д. № 9219/2024 г. в частта му за разноските, следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и § 2 ДР ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,