Определение № 173 от 20.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2448/2024 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба с вх. № 20268/22.11.2024 г. на „СИЛВЪР СТАР РИТЕЙЛ“ ЕАД, [населено място], чрез адв. М. К. с искане за допълване на определение № 3074 от 21.11.2024 г. по т.д. № 2448/2024 г. на ВКС в частта за разноските, като се присъди в полза на страната адвокатско възнаграждение за извършените пред касационната инстанция процесуални действия в размер на 4576,64 лева. Ответната страна - „НИТРАМ+“ ЕООД, [населено място] - депозира становище за недължимост на разноски. Прави се възражение за прекомерност на търсения адвокатски хонорар. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 2448/2024 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на „НИТРАМ+“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 3873 от 28.06.2024 г. по в.гр.д. № 6658/2023 г. на Софийски градски съд. Настоящият състав с определение № 3074 от 21.11.2024 г. по т.д. № 2448/2024 г. на ВКС е оставил жалбата без разглеждане. В определението липсва произнасяне по направеното в отговора на касационната жалба искане на насрещната страна за присъждане на разноски. Определението е влязло в законна сила. По същество, молбата е частично основателна. Молителят е депозирал отговор на касационната жалба, в който е направено искане за възмездяване на направените от него, в качеството му на ответник по касация, разноски. За доказване на реално извършените разноски в настоящото производство страната представя фактура № [ЕГН]/29.10.2024 г. и преводно нареждане от 21.11.2024 г. във връзка със същата фактура, от които е видно, че от задълженото лице – ответното дружество по сметка на адвокатското дружество (посочената във фактурата банкова сметка) е преведена сума в размер от 4576,64 лева. Неоснователно е възражението за недължимост на разноски, поради непредставяне на договор за правна помощ. Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване. Когато заплатеното възнаграждение е по банков път, както е в настоящия случай, преводното нареждане е достатъчно доказателство за извършеното реално заплащане на разноските, каквото е изискването на чл. 78, ал. 3 ГПК. При тази фактическа обстановка са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 1 Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – страната е отправила своевременно искане за присъждане на разноски за извършените от нейния процесуален представител действия и е доказала извършването им. Ответникът по настоящата молба в отговор поддържа възражение за прекомерност, което се преценява като основателно. Предмет на касационно обжалване е въззивно решение, постановено по осъдителен иск с правно основание иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 9 225 лева. Настоящият състав съобрази този материален интерес, осъществените от ответника по касация процесуални действия, изразяващи се в депозиране на отговор на касационната жалба, взе предвид фактическата и правна сложност на делото, приключването на производството в закрито заседание по чл. 288 ГПК с оставяне на касационната жалба без разглеждане и твърдата ставка на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. в размер на 1300 лева по такива дела като насока за честно и адекватно на адвокатския труд възнаграждение. Кумулативната преценка на тези обстоятелства обосновават справедливо възнаграждение в размер на 1000 лева, доколкото търсените разноски в размер на 4576,64 лева са в прекомерен размер дори съпоставими само с материалния интерес от 9225 лева. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение