Решение № 3929 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 26/2026 г.

ВАСПето отделение07.04.2026 г.докладчик Анна Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение №11363/21.10.2025 г. по адм.дело №1564/2025 г. на Административен съд - Варна. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ АННА ДИМИТРОВА секретар: Членове: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА /п/ ТИНКА КОСЕВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. И. И., с адрес в гр. Варна, чрез процесуален представител, срещу решение №11363/21.10.2025 г. по адм.дело №1564/2025 г. на Административен съд (АС) - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 365000 - 43246 от 19.06.2025 г. на директора на ОДМВР - Варна. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, в писмена молба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано, иска отмяната му, отмяна на решението на директора на ОДМВР - Варна за заличаване на личните данни на жалбоподателя или връщане на делото на АС - Варна за ново разглеждане със задължителни указания, присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Варна, не взима становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: Производството пред административния орган е започнало с подаване на заявление от 13.03.2025 г. от П. И. И. до директора на ОДМВР за заличаване на лични данни, обработвани в системата на МВР и за снемане на полицейска регистрация. С обжалваното решение директорът на ОДМВР - Варна се е произнесъл по частта от заявлението, в която се иска заличаване на лични данни във връзка с деяние, извършено през 2015 г. по досъдебно производство №307/2015 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР - Варна, пр. преписка №2764/2015 г. по описа на Окръжна прокуратура - Варна. За И. се обработват лични данни по цитираното досъдебно производство за престъпление по чл.354А, ал.2 НК и като "задържано лице - уличен" по заповед за задържане №617/2015 г. по описа на Първо РУ - Варна във връзка със същото досъдебно производство. Административният орган е изложил мотиви, че с протоколно определение №59/09.11.2025 г по н. о. х. д. №1466/2025 г. ОС - Варна е одобрил постигнато споразумение, по силата на което И. се признава за виновен в извършено деяние по чл.354А, ал.2 от НК и приема да изтърпи определеното му наказание. И. е реабилитиран, считано от 24.04.2024 г. Посочено е, че не е налице нито една от хипотеза на чл.3 по Инструкция 8121з - 748/20.10.2014 г. за заличаване на личните данни на И.. Издателят на административния акт е изложил мотиви, че следва да се вземе предвид, че И. е осъден за тежко, общоопасно престъпление, с предмет високорисково вещество - кокаин, държано с цел разпространение, като наркотичното вещество е в особено големи размери. Поради тези обстоятелства с цел защита на обществения ред и сигурност не следва да бъдат изтрити личните данни, обработвани по посочената прокурорска преписка. Директорът на ОДМВР е изложил и алтернативни мотиви, като е посочил, че в случай, че наказателното производство не беше завършено, личните данни на И. щяха да се обработват до 24.01.2038 г. Административният орган на основание чл.56, ал.6 вр. чл. 54, ал.3, т.3 от ЗЗЛД и Инструкция №8121з - 748/20.10.2014 г. е отказал да изтрие личните данни на П. И. И., обработвани в информационните данни на МВР като "извършител" по ДП №307/2015 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР - Варна, пр. преписка №2764/2015 г. по описа на Окръжна прокуратура - Варна, за престъпление по чл.354А, ал.2 от НК и свързаното с него задържане по заповед №617/2015 г. по описа на Първо РУ - Варна. АС - Варна, за да отхвърли жалбата на И. срещу цитираното решение на директора на ОДМВР - Варна, е изложил мотиви, че оспореното пред него решение е издадено от компетентно длъжностно лице, което надлежно и в съответствие с чл.28,ал.1 ЗМВР е овластен от администратора на лични данни по чл.29, ал.1 ЗМВР, а именно министър на вътрешните работи, да разглежда и се произнася по заявленията на субектите на лични данни за упражняване на правата им по чл.12 - 22 от Регламент (ЕС)2016/679, съответно по чл.53 - 56 от Закона за защита на личните данни. Приел е, че атакуваното решение е издадено в изискуемата писмена форма, съдържа фактически и правни основания за постановения отказ за изтриване на лични данни, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми. Посочено е, че актът съответства и на приложимото материално право - а именно чл.17, буква "б" от Регламент (ЕС)2016/679 във връзка с чл.2, ал.2 от Инструкция №8121з - 748 от 20.10.2014 г., издадена на основание чл.26, т.3 ЗМВР. Решението на съда е правилно като краен резултат, независимо, че настоящият съдебен състав не споделя всички изложени в него мотиви. Неоснователно е оплакването за допуснато съществено съдопроизводствено нарушение, изразяващо се според касатора в необсъждане и непроизнасяне по искането за обединяване на първоинстанционното дело с дело №1946/2025 година за общо разглеждане. Видно от протокола за съдебно заседание от 26.09.2025 г. (л.43 и 44) съдът е оставил без уважение искането, като е изложил подробни мотиви, че двете дела са образувани по жалби на И. срещу два различни акта - настоящия отказ за заличаване на лични данни и отказ за снемане на полицейска регистрация, с различни издатели, при които административното производство протича по различен ред и няма необходимост от постановяване на общо решение по тях, които мотиви се споделят и от настоящия съдебен състав. Неоснователно е и оплакването за липса на пълни и конкретни мотиви - нарушение на чл.59, ал.2 АПК по аналогия според касационната жалба. Цитираният чл.59, ал.2 относно съдържанието на административните актове е неприложим за решенията на административните съдилища. Съдържанието на съдебните решения е уредено в чл.172а АПК и обжалваното в настоящето производство решение отговаря на тези изисквания. Неоснователно е и оплакването за необоснованост на съдебния акт. Личните данни на И., чийто обхват е посочен в параграф1 от ДР на Инструкция №8121з - 748 от 20.10.2014 г., като извършител на престъпление по чл.354А, ал.2 НК - държане без надлежно разрешително на 24.07.2015 г. в гр. Варна с цел разпространение високорисково наркотично вещество - кокаин с общо нетно тегло 1002, 18 грама със съдържание на активно действащ компонент - кокаин 62, 85%, на обща стойност 220 479,60 лева, като наркотичното вещество е в особено големи размери по ДП №307/2015 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР - Варна, пр. преписка №2764/2015 г. по описа на Окръжна прокуратура - Варна се обработват с цел противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред. АС е направил обоснована констатация, че И. е реабилитиран по съдебен ред на основание чл.87 НК с определение №387/12.04.2024 година на Варненския окръжен съд. Правилен като краен резултат е изводът на АС за правомерно обработване на данните от администратора на лични данни и липса на основание за заличаването им, независимо че настоящият съдебен състав не споделя всички мотиви на АС. Съгласно чл. 2, ал.2, буква "г" от Регламент (ЕС)2016/679 настоящият регламент не се прилага за обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност. Както правилно е установил съдът, МВР е компетентен орган за предотвратяване, разследване и разкриване на престъпления. Тоест спорната обработка на лични данни не се регулира от Регламент (ЕС)2016/679 и в този смисъл твърденията на касатора, че ОРЗД е пряко приложимо материално право по отношение на настоящия казус, дерогиращо националното, е неправилно. Относимото право на ЕС е Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета. Чл. 4 от Директива (ЕС) 2016/680 съдържа принципите на обработка на личните данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, а чл.5 от същата директива възлага на държавите - членки да определят подходящи срокове за изтриването на личните данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им. Следователно националното право следва да определи срока на съхранение на личните данни - тоест няма възможност за пълно игнориране на разпоредбите на Инструкция №8121з - 748 от 20.10.2014 г. за определяне на сроковете за съхранение на лични данни. Именно защото обработката на лични данни от органите на МВР за целите на предотвратяване, разследване, разкриване на престъпления и изпълнение на наложените наказания е извън материалния обхват на Регламент (ЕС)2016/679, а директивата изисква транспониране в националното право, след приемането на Регламент (ЕС)2016/679, е създадена глава 8 от Закона за защита на личните данни, озаглавена "Правила за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване". Правата на субекта на данни в тези случаи са уредени в чл. 53 -58 ЗЗЛД. Доколкото административният орган не е бил сезиран с искане по чл.53 ЗЗЛД за предоставяне на информация за обработваните от него лични данни на субекта, неоснователно е оплакването на касатора, че в решението на директора на ОД на МВР незаконосъобразно не са индивдуализирани обработваните лични данни. Администраторът на лични данни е бил сезиран с искане по чл.56, ал.2 ЗЗЛД за изтриване на конкретни лични данни и му е отговорил. В чл.3 от Инструкция №8121з - 748 от 20.10.2014 г., не е предвиден срок за заличаване на личните данни при реабилитация на осъдено лице, което предвид разпоредбите на директивата, налага преценка дали обработването им след реабилитацията не надхвърля необходимото във връзка с целите, за които се обработват. Доколкото реабилитацията по съдебен ред е настъпила през 2024 година - една година преди постановяване на акта и предвид цитираните по- горе доводи относно тежестта на извършеното престъпление, обществената му опасност и установеното държане на високорисково наркотично вещество в големи размери с цел разпространение, към момента не са отпаднали целите на обработване на личните данни на И. с цел превенция на аналогични престъпления, поради което решението на директора на ОДМВР е в съответствие с приложимото материално право и целта на закона, независимо че ВАС не споделя алтернативните мотиви на директора на ОДМВР - Варна за сроковете, в които биха се обработвали личните данни на И., ако наказателното производството не беше приключено, тъй като са неотносими към казуса. В случая обработването е законосъобразно, тъй като отговаря на изискванията на чл.49 ЗЗЛД и е съобразено с упражняване на правомощията на МВР по превенция и разкриване на престъпленията. Представените в касационното производство писмени доказателства - банкови и данъчни документи, са неотносими към предмета на спора и към правнорелевантните факти и не следва да се обсъждат. Решението като правилно като краен резултат следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на разноски на касатора.

Цитирани разпоредби

23