Решение № 3154 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7403/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Кмета на район „Лозенец“ – Столична община, чрез процесуален представител срещу Решение 15651 от 09.05.2025 г. по адм.дело № 1663/2025 г. по описа на Административен съд – София град. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил мълчалив отказ на кмета на район „Лозенец“ – Столична община, формиран по заявление вх. № РЛЦ25-ГР24-31/10.01.2025 г. за промяна на постоянен и настоящ адрес и върнал е преписката за ново произнасяне. В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост и неправилност на съдебния акт, като се поддържа, че жалбата срещу мълчаливия отказ е просрочена. Ответникът, Л. Л. М., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и счита, че първоинстанционното решение като допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Участващият по делото прокурор от Върховна касационна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховият административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – София-град е отменил мълчалив отказ на кмета на район „Лозенец“ – Столична община, формиран по заявление вх. № РЛЦ25-ГР24-31/10.01.2025 г. за промяна на постоянен и настоящ адрес, върнал е преписката за ново произнасяне и е осъдил административния орган да заплати направените по делото разноски. За да стигне до този резултат, Административен съд – София-град, след анализ на установената фактическа обстановка и приетите за относими доказателства, е приел, че е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, тъй като в законоустановения срок не е било налице изрично произнасяне по подаденото заявление за промяна на адресната регистрация. Приел е, че със заявлението са били представени изискуемите от закона документи и че административният орган е бил длъжен да се произнесе с мотивиран писмен акт. По тези съображения е отменил мълчаливия отказ и е върнал преписката за ново произнасяне. Решението е правилно. По наведеното касационно оплакване за просроченост на жалбата срещу мълчаливия отказ настоящият състав намира същото за неоснователно. Касаторът поддържа, че административната услуга по издаване на удостоверение за постоянен адрес следва да бъде извършена „незабавно“, поради което срокът за произнасяне не следвало да се определя по правилата на чл. 57 от АПК, а жалбата срещу твърдения мълчалив отказ била подадена извън законоустановения срок. Това становище не съответства на действащата нормативна уредба и не намира упора в закона. Съгласно чл. 140, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация длъжностното лице извършва проверка и въвежда данните в регистъра „незабавно“. Употребеният термин се отнася единствено до техническото действие по електронна обработка на заявлението и актуализиране на регистъра на населението. Разпоредбата има вътрешно-административен характер и не урежда срок за издаване на удостоверение. Чл. 140, ал. 4 от същата наредба предвижда, че на лицето се издава удостоверение, когато адресът е включен в Националния класификатор. Нормата установява материалноправно основание за издаване на удостоверението, но не съдържа процесуален срок, нито изискване то да бъде издадено в деня на заявяването. Срокът за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението е уреден в чл. 6, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., който препраща към сроковете по Административнопроцесуалния кодекс. Следователно приложим е общият 7-дневен срок по чл. 57, ал. 1 и ал. 2 АПК, доколкото в специален нормативен акт не е предвидено друго. Нито Законът за гражданската регистрация, нито подзаконовите нормативни актове въвеждат режим на незабавно административно обслужване по отношение на издаването на удостоверението. Ето защо не може да се приеме, че административният орган е бил длъжен да издаде удостоверението в момента на подаване на заявлението. При липса на изрично произнасяне в законоустановения срок правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, а жалбата срещу него е подадена в едномесечния срок по чл. 149, ал. 2 АПК. Доводът за просрочие е изграден върху неправилно определяне на началния момент на срока за формиране на мълчалив отказ и не може да бъде споделен. По отношение на незаконосъобразността на мълчаливия отказ, настоящата инстанция споделя изводите на решаващият състав на АССГ, като намира, че следва да препрати към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 221, ал.2, изр. последно от АПК. Ответната страна е направила искане за присъждане на разноски, но не е приложила доказателства за извършването им, поради което разноски не следва да се присъждат.