Определение № 1095 от 08.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 80/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Р. Т. и С. Р. А. против определение № 709/ 04.11.2024 г. по гр.д.№ 200/ 2024 г. на Апелативен съд – Велико Търново, в частта му с която е отказано изменение на решение № 175/24.07.2024г. по същото дело, в частта му с характер на определение по отговорността за разноски в първа и въззивна инстанции. Оспорва се съображението на съда, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като не е съобразен извършения от процесуалния представител на ищците задълбочен анализ на съдебната практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, респ. не е отчетено полагането на пълноценна и адекватна грижа от страна на процесуалния представител, за защита интересите на доверителите му. Не е съобразено прилагането на различни доказателствени средства, в частност ангажирането на специални знания на вещи лица по съдебно-медицинска и автотехническа експертизи, както и осъществяване на едновременна защита по обективно съединени искове. Като е предложил свой начин за изчисление размера на възнаграждението, съобразявайки минимален размер от 9 050 лева, съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вкл. предвиденото в чл. 2, ал. 5 от същата, процесуалният представител е претендирал изменение на въззивното решение, в частта му с характер на определение по отговорността за разноски, с присъждане допълнително на 3 000 лева за първа и 3 290,58 лева за въззивна инстанция, без ДДС. Ответната страна – ЗК „Лев Инс„ АД – не депозира становище по частната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по същата, настоящият състав съобрази следното: С въззивното решение - с което частично е отменено първоинстанционното и исковете на С. А. и С. Т. са уважени за допълнителни по 20 000 лева над присъдения от първоинстанционния съд размер от 50 000 лева или до общия размер от 70 000 лева, като е потвърдено в останалата част, до претендираните от всяка 160 000 лева, както и в частта по присъдено на съищеца Р. Я. / починал в хода на производството, при конституиране на останалите ищци като негови универсални правоприемници / обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева - съдът е осъдил ответника ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на процесуалния представител на ищците – адв. М. Б., общо за защитата им и с оглед частична промяна на правния резултат във въззивна инстанция, допълнително адвокатско възнаграждение от 3 000 лева за първа и от 1000 лева за въззивна инстанция или общо 4 000 лева. Позовал се е на решение на СЕС по дело С–438/22г. и необвързаност с минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба 1/ 2004 г., както и на ниската фактическа и правна сложност на делото във въззивна инстанция, в която спорът е бил ограничен до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, без въвеждане на нови факти и без събиране на доказателства. Съдът е отчел, че защитата на процесуалния представител се е ограничила до подаване на въззивна жалба и писмена молба, без явяване в открито съдебно заседание, като за ориентир е използвано и договореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. От мотивите на съда не става ясна методологията за определянето им като допълнителни възнаграждения, нито ясна такава е изводима от настоящата частна жалба. С молба вх. № 5355/03.09.2024 г., по реда на чл. 248 ГПК е поискано изменение на въззивното решение, в частта му с характер на определение по присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на С. А. и С. Т., за коригиране присъждането му - на Адвокатско дружество „М. Б.„ЕАД и ведно с ДДС, вместо на адв. Б. / уважено / и с аргументи относно занижения му размер, идентични с поддържаните в настоящата частна жалба, като се претендира допълнително присъждане на сума от общо 7 548,70 лева с ДДС за двете инстанции. Налице е разминаване между посочените в мотиви и петитум стойности, но е установимо, че за въззивна инстанция се прететндира адвокатско възнаграждение от 3 948,70 лева с ДДС, вместо присъдените 1 200 лева с ДДС – общо за защитата на двете ищци. Така, спрямо размера в петитума, за допълнително присъдимо възнаграждение за първа инстанция остава сумата от 3 600 лева с ДДС. С определение № 709/04.11.2024г. по гр.д.№ 200/2024г. на Апелативен съд Велико Търново е присъдено адвокатско възнаграждение на Адвокатско дружество „М. Б.„ ЕАД в размер от 4 800 лева с ДДС за двете инстанции, съответно 3 600 лева с ДДС за първа и 1 200 лева с ДДС за въззивна инстанция. В мотивите е посочил, че присъденото с първоинстанционното решение адвокатско възнаграждение за защитата на двете ищци е в размер на 9 300 лева с ДДС или по 4 650 лева с ДДС за защитата на всяка от тях, а с оглед промяната в правния резултат адвокатското възнаграждение за защитата на всяка от тях за първа интанция възлиза на 6 150 лева с ДДС, който размер е счетен за напълно достатъчен при защитен материален интерес от 140 000 лева, съобразявайки че е над минималния по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 7, ал. 2, т. 5 и след като за адекватен, при защитаван материален интерес от 600 000 лева / погрешно посочен, при действителен 520 000 лева / насрещната страна е договорила и заплатила адвокатско възнаграждение от 3 000 лева. Последното съдът е коментирал като сравнително обективен критерий за пазарната цена на адвокатския труд, за максимално сходна адвокатска услуга. За въззивна инстанция е определено възнаграждение от по 500 лева за защитата на всяка от ищците или общо 1000 лева без ДДС, съобразно защитения успешно материален интерес във въззивна инстанция - от по 20 000 лева или общо 40 000 лева. По основателността на частната жалба: С първоинстанционнното решение ЗД „Лев Инс„ АД е осъдено да заплати на процесуалния представител адв. М. Б., на основание чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв. и за осъществявана защита както на двете ищци, така и на съищеца Р. Я. сумата от 13 150 лева с ДДС. Пропорционално на присъденото на С. А. и С. Т. обезщетение от общо 100 000 лева в първа инстанция, от присъденото общо адвокатско възнаграждение / приспадайки това за защитата на съищеца Я. / се припада сума от 9 393 лева с ДДС. Размерът на това възнаграждение страните не са оспорвали. При допълнително присъдени на всяка от ищците по 20 000 лева или общо 40 000 лева, съобразно неоспорения размер от 9 393 лева с ДДС, кореспондиращ на уважени искове за по 50 000 лева или общо за 100 000 лева, промяната в правния резултат обосновава присъждане на допълнителна сума от 3 757, 20 лева с ДДС. При промяна на резултата във въззивна инстанция, присъденото в първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение подлежи на коригиране на база вече определеното с първоинстанционния акт, поради което и настоящият състав не е оторозиран с правомощие тепърва да определя адекватен размер и да коригира присъдения и от първоинстанционния съд на това основание, след като противната страна не е упражнила правото си да го оспорва като прекомерен, за разлика от възнаграждението за въззивна инстанция, предвид обжалване на определението му по реда на чл. 248 ГПК. Следователн, въззивният съд е присъдил 3 600 лева с ДДС или дължима се явява разлика от 157, 20 лева с ДДС.Както се посочи по-горе, обаче, процесуалният представител на ищците е обосновавал дължимо допълнително възнаграждение от 3 600 лева с ДДС и съобразно принципа на диспозитивното начало в процеса тази разлика не следва да му бъде присъдена. Определеното възнаграждение за защита във въззивна инстанция от общо 1 000 лева / 1 200 лева с ДДС / настоящият състав намира за адекватно на защитения материален интерес от по 20 000 лева по всеки от исковете в тази инстанция / то съставлява 1/20 от същия /, като се съобрази и съдържанието на осъществената от процесуалния представител защита – без явяване в открито съдебно заседание, ограничена до подаване на въззивна жалба и писмена молба по доклада на съда, с размяна на правни доводи по приложението на чл. 52 ЗЗД / приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД касае защитата на ищите, като универсални правоприемници на съищеца Р. Я., починал в хода на производството, която защита е приключила неуспешно във въззивна инстанция /. Правилни са съображенията на въззивния съд, че Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения няма задължителен за съда характер, с оглед задължителното за съдилищата решение на СЕС по дело С – 438/ 22г., а единствено ориентировъчен, както и че договореното от насрещната страна възнаграждение може да се ползва като ориентир, за средна пазарна цена на адвокатския труд, при това бидейки договорено за защита на много по-голям от тук защитения интерес, в размер на общо 40 000 лева. Общо присъденото за двете инстанции възнаграждение за осъществяваната защита на С. А. и С. Т. възлиза на 14 193 лева с ДДС / 9 393 лева с ДДС + 4 800 лева с ДДС /, който размер настоящият състав намира за адекватен на осъществената защита. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение