Определение № 231 от 27.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1189/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на Й. Т. Н., Н. Н. Н. и Н. Т. В., тримата от [населено място] срещу решение № 280 от 09.12.2019 г. по в. т. д. № 416/2019 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Варненски окръжен съд решение № 168 от 25.02.2019г. по т. д. № 743/2018 г. за отхвърляне на предявения срещу „Банка ДСК“ ЕАД иск с правно основание чл. 439, ал. 2 във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищците не дължат на банката конкретно посочени суми по договор за жилищен и ипотечен кредит № 17/17295304 от 29.06.2009 г. С молба вх. № 8854 от 12.11.2020 г. касаторите са заявили искане за спиране на производството по делото с оглед висящото тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на което е въпросът: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“. С оглед обстоятелството, че част от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси (№ 2 и № 3) са свързани с въпроса, предмет на посоченото тълкувателно дело, следва да се счете, че са налице предпоставките на чл. 292 ГПК за спиране на производството по настоящото дело. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение